Инспекторът бе съгласен с мнението на Бен за лова, но в никакъв случай за хората. И все пак този разговор бе разкрил много за събеседника му, което бе много важно за неговата работа. Да кара хората сами да се разкриват.
Гамаш бе плътно зает през двата часа, откакто се бе разделил с Бовоар. Първо придружи Питър Мороу и Бен Хадли до църквата, където художникът съобщи новината на съпругата си. Застана до вратата, за да наблюдава от разстояние сцената - трябваше да види реакцията на жената, без да се намесва в ситуацията. След това остави семейство Мороу и двамата с Хадли продължиха по пътя към селото.
Раздели се с Бен Хадли в началото на очарователното селище и се запъти право към бистрото. Заведението се виждаше отдалеч със синьо-белите си навеси и кръгли дървени маси със столове на тротоара. Неколцина души отпиваха от кафето си, а очите на всички бяха приковани върху Гамаш, докато минаваше по главната улица.
След като очите му привикнаха с полумрака в бистрото, инспекторът забеляза, че вместо очакваното просторно помещение там има две стаи, всяка със собствена камина, в която весело пращяха цепеници и дънери. Различните антикварни столове и маси постигаха приятен за окото миш-маш от стилове. До част от масите имаше кресла с някога разкошна, а понастоящем избеляла дамаска. Всяка част от мебелировката изглеждаше точно на мястото си, сякаш бе създадена да е там. Прекарал бе достатъчно време в търсене на антики, за да може да различи добрата от лошата стока, а онази диамантена поставка в ъгъла със стъклените чаши и прибори бе наистина рядка находка. В дъното на стаята, върху дълъг дървен плот, стърчеше касовият апарат. Буркани с бонбони и фунийки, канелени пръчици и ярки желирани мечета споделяха плота с кутии зърнени закуски.
След тези две стаи двойна врата извеждаше към трета - трапезарията по всяка вероятност, реши Гамаш; помещението, препоръчано от Бен Хадли.
- С какво мога да ви помогна? - попита го на перфектен френски едра млада жена с нездрав тен.
- Бих искал да говоря със собственика. Мисля, че се казваше Оливие Брюле.
- Моля, седнете, сега ще го извикам. Желаете ли кафе, докато дойде?
Беше се намръзнал на площада и представата за едно горещо cafe au lait пред тази камина с весели пламъци бе повече от изкусителна. И може би една-две сладки. Имаше нещо необичайно в това красиво бистро и докато чакаше мистър Брюл и кафето, се замисли какво ли е то. Нещо дребно, което не му се струваше много на място.
- Простете за безпокойството - разнесе се нечий гърлен глас над него.
Инспекторът вдигна поглед и видя възрастна жена с късо подстригана бяла коса, стиснала чепат бастун. Гамаш се изправи и след миг забеляза, че е по-висока, отколкото предполагаше. Дори приведена над бастуна, жената бе почти с неговия ръст. И като че ли не беше толкова немощна, колкото изглеждаше.
Арман Гамаш се поклони леко и посочи към другия стол до масичката си. Жената се поколеба, но все пак седна.
- Казвам се Рут Зардо. - Каза го на висок глас и бавно, сякаш обясняваше нещо на непослушно дете. - Вярно ли е? Джейн наистина ли е мъртва?
- Да, госпожо Зардо. Съжалявам много.
В бистрото се разнесе внезапен трясък - толкова силен, че накара Гамаш да подскочи. Забеляза обаче, че никой от присъстващите дори не помръдна. След миг проумя, че трясъкът е дошъл от Рут Зардо. Тя бе ударила бастуна си в пода, както пещерен човек би треснал боздугана си в земята. Не бе виждал подобно нещо досега. Вярно, имаше хора с бастуни, които чукаха по пода с тях - особено дразнещ начин за привличане на внимание, който обаче вършеше работа. Но Рут Зардо беше хванала бастуна си откъм правата му страна и бе замахнала над главата си, преди да удари извитата му дръжка в пода.
- Какво правите тук, докато тя лежи мъртва в гората? Що за полицай сте? Кой е убил Джейн?
Бистрото за миг замлъкна, но след малко шумът от разговорите бавно се възобнови. Арман Гамаш заби властния си поглед в жената и бавно се наведе над масата, за да се увери, че никой друг няма да го чуе. Рут, изглежда, наистина очакваше да чуе името на убиеца на приятелката си, защото с готовност се приведе към инспектора.
- Госпожо Зардо, работата ми е да открия убиеца на вашата приятелка. И ще го направя. Но по начин, който смятам за най-подходящ. Няма да позволя да бъда сплашван, нито да се отнасяте към мен с неуважение. Това е мое разследване. Ако имате нещо да ми кажете или да запитате, моля, направете го. Но никога повече не размахвайте този бастун в мое присъствие. И никога не ми говорете по този начин.