- Засега ще отложим влизането в къщата на Джейн Нийл - обяви, след като приключи телефонния разговор. - Адвокатът на госпожа Фонтен се е сдобил по някакъв неведом начин със съдебно решение, което ни забранява да претърсим къщата.
- Докога? - попита Бовоар.
- Докато докажем, че е предумишлено убийство, или стане ясно, че госпожа Фонтен не наследява имота. Новите приоритети са както следва: открийте завещанието на Джейн Нийл, съберете информация за местните стрелци с лък и искам да знам защо някой ще си прави труда да измъква стрелата, ако неволно е прострелял госпожица Нийл. Трябва също така да изровим повече подробности за смъртта на Тимър Хадли. Аз ще се погрижа да намеря помещение за временен щаб в селото. Ще разговарям и със семейство Мороу. Бовоар, придружете ме, ако обичате. Вие също, агент Никол.
- Днес е Денят на благодарността... - каза Бовоар.
Гамаш спря като вкаменен. Как можа да забрави?
- Кой от вас има планове за празнична вечеря?
Всички вдигнаха ръце във въздуха. Впрочем той също имаше. Съпругата му беше поканила най-добрите им приятели за вечеря и ако не се появеше, със сигурност щеше да им липсва.
- Промяна на плановете. Тръгваме обратно към Монреал към четири, значи след час и половина. Свършете възможно повече работа в този интервал. Не трябва да се мотаем, защото пуйката няма да ни чака.
Стара дървена порта и лъкатушеща пътечка ги отведоха до вратата на вилата. Пространството около нея бе порозовяло от разцъфналите в студа розови хортензии. Пътеката беше заградена от две страни със стари градински рози, смесени с някакво лилаво цвете, което според Гамаш беше лавандула. Напомни си да попита за това госпожа Мороу в някой по-подходящ момент. Веднага разпозна напръстниците и ружите. Единственото, за което съжаляваше по отношение на апартамента в Отремон, бе, че разполага само със сандъчета за цветя по прозорците. Предпочиташе да има градина като тази. В пълна хармония със скромната тухлена къща, към която се приближаваше. Домакинът Питър Мороу отвори тъмносинята врата още преди Гамаш и хората му да почукат, след което влязоха в едно малко антре с окачени палта и чифтове обувки, подредени под дълъг дървен рафт.
- По новините казаха, че се задава дъжд - рече Питър, докато поемаше връхните им дрехи, след което ги поведе към голямата селска кухня. - Разбира се, почти никога не познават. Изглежда, тук имаме специален микроклимат. Навярно е заради планините.
Стаята беше топла и удобна, с лъскави шкафове от тъмно дърво и открити рафтове с подредени на тях буркани, кутии и чаши. Килимите бяха като нахвърляни по пода и придаваха на помещението уют и спокойствие. В един от ъглите на боровата маса стърчеше самотен едър букет. Клара седеше в другия край, загърната в пъстро плетено одеяло. Изглеждаше унесена и откъсната от света.
- Кафе? - Питър не беше много сигурен в етикета, но и тримата отказаха.
Клара се изправи с лека усмивка и протегна ръка; одеялото се изхлузи от рамото й. Хората до такава степен бяха привикнали с любезностите, помисли си Гамаш, че дори при такава ужасна мъка продължаваха да се усмихват учтиво.
- Моите съболезнования - обърна се той към Клара.
- Благодаря ви.
- Ще ви помоля да седнете тук и да водите бележки - прошепна Гамаш на Никол и й посочи един простичък дървен стол до вратата на антрето.
„Бележки - изсумтя Никол мислено. - Отнася се към мен като със секретарка. Да имаш две години стаж в Surete du Quebec и да ти заповядат да седнеш и да водиш бележки.“
Останалите насядаха около кухненската маса. Ивет забеляза, че нито Гамаш, нито Бовоар извадиха бележниците си.
- Според нас смъртта на Джейн Нийл е нещастен случай, но сме изправени пред един проблем - започна Гамаш. - Не можем да открием оръжието и до този момент никой не се е обадил, ето защо се налага да разследваме случая като нещастен случай с подозрение за убийство. Можете ли да се сетите за някого, който би желал да причини зло на вашата приятелка?
- Не - каза Питър. - Джейн организираше продажби на сладкиши и стари вещи за благотворителни цели от името на женското църковно дружество тук, в храма „Свети Тома“. Беше пенсионирана учителка. Водеше тих и спокоен живот.
- Госпожо Мороу?
Клара се замисли за момент или поне си даде вид, че го прави. Мислите й бяха толкова объркани, че не бе в състояние да даде ясен отговор.
- Възможно ли е някой да има материална изгода от смъртта й? - Гамаш реши, че формулирането на един по-конкретен въпрос може да е от полза.