Габри въздъхна тежко и се плесна по челото с театрален жест.
-Мъфини?
Въпросът свари Гамаш съвсем неподготвен:
- Моля?
- Предлагам бананови, морковени, с фурми и един специален вид в чест на Джейн, който съм нарекъл Charles de Mills. - След тези думи Габри изчезна и след малко се появи отново с поднос, отрупан с мъфини, които бе разположил в кръг и украсил майсторски с плодове и рози. - Разбира се, това не са рози Charles de Mills. Те отдавна са повехнали.
Домакинът им се обля в сълзи, а подносът му заплашително се люшна. Само бързата и подсилена от глада реакция на Бовоар спаси храната.
- Desole. Excusez-moi.z Толкова ми е мъчно. - Габри рухна клюмнал на един от диваните.
Гамаш имаше чувството, че въпреки цялата му театрална драматичност този човек бе
искрен в мъката си. Тактично го изчака да се успокои, макар да допускаше, че спокойствието не е сред обичайните му състояния. След това го помоли да разпространи искането му за публична среща с жителите на селото и да отвори църквата на следващия ден. Освен това резервира и стаи в пансиона.
- Стая плюс обяд - поправи го Габри. - Макар че можем да го направим и закуска, ако желаете, щом се опитвате да заловите онова чудовище.
- Имате ли някаква представа кой може да я е убил?
- Някой ловец е бил, нали?
- Не знаем точно. Но ако предположим, че не е бил ловец, кой ви се струва най-под о зрителен?
Габри се протегна за един мъфин. Бовоар изтълкува това като разрешение да си вземе и той. Още бяха топли от фурната.
Габри запази мълчание, докато изгълта два мъфина, след което произнесе тихо:
- Не мога да се сетя за никого, но и как бих могъл? - Мъжът обърна напрегнатите си кафяви очи към Гамаш. - Искам да кажа, нали именно това прави убийството нещо толкова жестоко? Дори не ни минава през ума, че ще се случи. Май не се изразих много добре. - Габри се пресегна за още един мъфин. - Хората, към които съм изпитвал най-силен гняв някога, вероятно още не са го проумели. Разбирате ли какво имам предвид? - Сякаш умоляваше инспектора да потвърди.
- Да. Разбирам ви напълно - изрече искрено Гамаш.
Малко хора проумяваха толкова бързо, че повечето предумишлени убийства се дължат на най-примитивни емоции като алчност, ревност и страх, които са били дълбоко потискани продължително време. Габри беше прав - убийството сварваше хората неподготвени, защото убиецът най-често бе майстор на преструвката, на фалшивата фасада; човек, който заблуждава околните с разумното си и дори кротко поведение. Под тази маска обаче се крие нещо ужасно. Затова и изражението, застинало по лицата на много от жертвите, които Гамаш бе виждал, не беше страх или гняв. А изненада.
- Кой знае какво зло се спотайва в сърцата на хората? - запита Габри.
Инспекторът се зачуди дали събеседникът му си дава сметка, че цитира една стара радиопиеса. В следващия миг Габри му намигна и отново изчезна, а когато се върна, подаде на Гамаш торбичка с мъфини.
- Още един въпрос - обади се Гамаш, хванал с една ръка торбичката с мъфините, а с другата - дръжката на вратата. - Споменахте розата Charles de Mills.
- Любимата на Джейн. Тя не е някаква проста роза, господин главен инспектор. Специалистите я считат за една от най-фините в света. Това е стара градинска роза. Цъфти само веднъж в сезона, но дава изумителен цвят. И след това повяхва. Затова и приготвих мъфините с розова вода - в знак на почит към Джейн. А след това ги изядох, както видяхте. Винаги ям, когато съм наранен - усмихна се тъжно Габри.
Съдейки по фигурата му, Гамаш се зачуди колко ли болка изпитва този мъж. А може би и страх. И гняв. Кой знае.
Беи Хадли ги чакаше пред училището, както го бе помолил Бовоар при разговора им по телефона.
- Отвън всичко наред ли ви изглежда, господин Хадли? - попита Гамаш.
Беи се огледа, беше видимо изненадан от въпроса му. Главният инспектор се зачуди дали изненадата не е обичайното състояние на този човек.
- Да. Искате ли да разгледате вътре? - Беи посегна към дръжката на вратата, но Бовоар мигновено протегна ръка и го спря.
След това извади от джоба си ролка жълта полицейска лента и я подаде на Никол. Докато тя опъваше жълтата лента с надпис „Не преминавай, криминално разследване!“ около вратата и прозорците, Бовоар поясни: