- Изглежда, госпожица Нийл е била убита от стрела. Трябва внимателно да огледаме къщата, в която се помещава клубът ви.
- Но това е смешно.
- Защо?
Беи просто се огледа, сякаш мирната обстановка наоколо бе достатъчно доказателство за правотата му. После пусна ключовете в протегнатата ръка на инспектора.
Докато шофираше по моста „Шамлен“ на връщане към Монреал, агент Никол току хвърляше поглед към главния инспектор, който седеше мълчалив и замислен на съседната седалка. Подобни на игли, монреалските небостъргачи започнаха да пробиват хоризонта, а огромният кръст засия от хълма Мои Роял-. У дома със сигурност й бяха запазили от празничната вечеря. Знаеше, че семейството й е готово на всичко за нея, което я утешаваше, но и натоварваше. В замяна от нея се очакваше да постига успехи.
На влизане у дома Гамаш бе посрещнат от аромат на печени пъдпъдъци, един от празничните специалитети на Рен-Мари. Дребният пернат дивеч се обвиваше в бекон и приготвяше на бавен огън в сос от греяно вино. Обикновено той приготвяше плънката с див ориз, но този път съпругата му явно я бе направила сама.
Споделиха си новините от деня, докато той се преобличаше и вземаше душ. Рен-Мари му разказа за кръщенето и почерпката след това. Беше почти убедена, че не е сбъркала мястото, макар да бе видяла твърде малко познати сред присъстващите. Арман й разказа как е минал денят му и за случая. Както обикновено не скри нищо. Може и да беше странно, но той просто не вярваше, че е възможно да имаш дълбока връзка с някого, ако пазиш служебни тайни от него. Така че споделяше всичко с нея и тя правеше същото. Дори след трийсет и пет години брак това все още имаше ефект и поддържаше отношенията им добри.
Приятелите им дойдоха и всички прекараха една приятна и отпускаща вечер. Няколко бутилки добро вино, един изумителен специалитет за Деня на благодарността и една мила интелигентна компания. Гамаш си спомни за началото на „Орландо“ от Вирджиния Улф. В живота си Орландо не бе търсил богатство, слава или почести. Не, търсил бе единствено компания.
Клара се люшкаше напред-назад, обзета от ужасна мъка. По-рано през деня се бе чувствала така, сякаш някой е изтръгнал сърцето и мозъка от тялото й. След това й ги бе върнал, но повредени.
Питър се промъкна крадешком до вратата на спалнята и надзърна вътре. Бог да му е на помощ, но ревнуваше. Ревнуваше от въздействието, което Джейн имаше върху Клара. Зачуди се дали жена му би преживяла по същия начин и неговата смърт. И тогава проумя, че ако той бе загинал вместо Джейн в гората, старицата щеше да утеши Клара. Щеше да знае какво да прави. В този момент получи просветление. За първи път в живота си се запита какво би направил някой друг. Как би постъпила Джейн на негово място? И отговорът дойде. Питър легна тихо до жена си и я взе в прегръдките си. За първи път, откакто Клара чу новината, сърцето и разумът й се отпуснаха. За един благословен миг изпита любов, а не чувство на загуба.
1 Ивдианско племе, населявало североизточната част на Северна Америка, включително части от Квебек. - б. р.
2 Господи, това е невероятно (фр). - б. пр.
3 Буквалният превод на израза е „квадратна глава“; във Френска Канада се използва като обща за англоговорящи, които не знаят добре френски. - б. р.
4 Герой, познат от популярните комедийни филми за неумелия френски детектив Жак Клузо. - б. р.
5 Квебекска ругатня. - б. пр.
6 Италианската дума за „хубава“ е bella. - б. р.
7 Съжалявам. Извинете ме (фр). - б. пр.
8 Хълмът МонРоял е дал името на Монреал. На него през 1924 г. е поставен 30-метров светещ кръст, който днес е собственост на града. - б. р.
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
- Искаш ли препечен хляб? - попита Питър жена си на сутринта. Беше му обърнала гръб и се тресеше от ридания.
- С-силно преп-печен - изхълца Клара и от устата й се проточиха лиги, които стигнаха до пода и образуваха миниатюрни локвички покрай стъпалата й.
Двамата стояха боси в кухнята, където бяха започнали да приготвят закуската. Обикновено по това време вече се бяха изкъпали и облекли или поне бяха нахлузили чехли и наметнали халати върху фланелените си пижами. Тази сутрин обаче нищо не беше нормално. Питър просто не си бе дал сметка до каква степен се е изкривило всичко до този момент.
Цяла нощ бе прегръщал Клара с надеждата, че най-лошото е отминало. Че на сутринта мъката, макар и все още тук, щеше да позволи на съпругата му да си поеме дъх. Но жената, която познаваше и обичаше, сякаш бе погълната от някакво чудовище. Като Йона в търбуха на кита.