Питър се разплака. За свой ужас усети как очите му засмъдяват и се напълват със сълзи, а в гърлото му сякаш забушува пожар. Загуби контрол и се разрева. Така, както бе плакал като дете, докато лежеше в кревата и слушаше спокойния разговор на родителите си в кухнята, които обсъждаха развода си. Прегърна жена си, притисна я към гърдите си и каза наум молитва, с която молеше господ никога да не му отнема Клара.
В Монреал съвещанието в главното управление на Surete не продължи дълго. Съдебният лекар се надяваше да получи предварителния доклад още този следобед и щеше да го отнесе в Трите бора на път за дома. Жан Ги Бовоар докладва за разговора си с Робер Лемио от отдела на Surete в Ковънсвил - младият мъж явно изгаряше от желание да помогне с още нещо.
- Твърди, че Йоланд Фонтен е чиста. Има известни подозрения за някои недотам почтени практики в работата й на агент на недвижими имоти, но до този момент нищо противозаконно. Съпругът и синът й обаче са доста популярни в полицията, както местната, така и Surete. Мъжът й се казва Андре Маланфан, трийсет и седем годишен. Пет задържания за пиянство и причиняване на безредици. Две задържания за нападение. Две за нахлуване без разрешение.
- Лежал ли е в затвора? - попита Гамаш.
- Два пъти е бил на топло в Бордо и много пъти е изкарвал по една нощ в местния арест.
- А синът?
- Бернар Маланфан. Четиринайсетгодишен. Сякаш чиракува при баща си. Неуправляем. Непрекъснати оплаквания от училището. Неспирни жалби от родители.
- Момчето задържано ли е по някакво обвинение?
- Не. Водени са обаче сериозни разговори с него на два пъти.
Няколко от полицаите в стаята изсумтяха в знак на презрение. Гамаш познаваше добре Жан Ги Бовоар и беше наясно, че той винаги оставя десерта за накрая. А от езика на тялото му личеше, че има какво още да сервира.
- Но - продължи Бовоар с блеснали в знак на триумф очи - Андре Маланфан е ловец. След всички тези присъди разрешението за притежаване на огнестрелно оръжие му е отнето. Обаче... - Гамаш обичаше да вижда по-младия си колега разпален, а този път той изобщо не криеше ентусиазма си. Бовоар направи драматична пауза и най-сетне оповести най-важното: -Тази година подава молба за разрешително за стрелба с лък и тя е одобрена!
Съвещанието приключи. Бовоар раздаде на всички задачите им и екипите потеглиха. Щом стаята се опразни, Никол се надигна, но Гамаш я върна с жест обратно на мястото й. Сега вече бяха само двамата и той искаше да проведе спокоен разговор с нея. Наблюдавал я бе по време на съвещанието и видя, че тя отново избра място настрани от останалите, без да си взема кафе и сладкиш като другите, всъщност без да прави нищо от онова, което вършеха останалите. Сякаш сама се стараеше да се отдели от екипа. Носеше и съвсем семпли дрехи, за разлика от повечето двайсет и няколко годишни жени от Монреал. В облеклото й нямаше нищо крещящо и ярко, което бе рядкост за жител на Квебек. Осъзна, че е свикнал членовете на екипа му да проявяват известна индивидуалност. Никол обаче сякаш се стремеше да бъде невидима. Костюмът й беше в монотонно синьо и от семпъл плат. С криви подплънки за раменете, които издаваха, че е закупен от евтин магазин. Под мишниците личеше тънка бяла ивица, докъдето бе стигнала потта й при последното носене на костюма. Не го беше почистила. Гамаш се зачуди дали сама си шие дрехите. Дали още живее в жилището на родителите си. Колко ли се гордееха с нея те и на какво ли напрежение е подложена. Чудеше се и дали всичко това обяснява единственото нещо, което я отличаваше от останалите. Нейното самодоволство.
- Вие сте стажантка на обучение при нас - изрече тихо. - Следователно се нуждаете от малко обучение. Ученолюбива ли сте?
-Да, сър.
- И как се учите?
- Не ви разбрах, сър.
- Въпросът ми е съвсем ясен. Моля да помислите над него и да ми отговорите.
Както винаги дълбоките му кафяви очи бяха живи и топли. Говореше спокойно, но твърдо. Без враждебност, но с пълната увереност, че трябва да му се отговаря. Тонът му бе на ръководител и ментор - това бе безспорно. Ивет беше слисана. Предишния ден се отнасяше приятелски с нея и тя бе решила, че може да се възползва от това. Сега започна да проумява грешката си.
- Уча се, като наблюдавам и слушам, сър.
-и?
И какво още? Гамаш се държеше така, сякаш има цял ден на разположение, но тя знаеше, че само след два часа го чака среща с жителите на Трите бора и че трябва да се доберат дотам навреме. Умът й сякаш замръзна. И... и...