Выбрать главу

- О, щеше ми се да ви изненадам - възкликна Бен, докато приближаваше към Клара с разтворени за прегръдка ръце. - Chili con came1.

- Любимото ми ястие, когато се нуждая от утеха.

- Не съм го правил досега, но пазя някои от готварските книги на мама и намерих рецептата в „Радостта от готвенето“. Чилито няма да ни върне Джейн, но ще облекчи болката.

Клара погледна дебелата готварска книга, разтворена на кухненския плот, и й се повдигна. Дошла бе от онази къща.

Дома на Тимър. Къщата, която отблъскваше любовта и смеха и привличаше змиите и мишките. Не искаше да има нищо общо с нея и проумя, че отвращението й от мястото се простира и върху предметите, дошли оттам.

- Но, Бен, ти също обичаше Джейн. Ти я откри. Това трябва да е било кошмарно.

- Така е. - Обърнат с гръб към тях, разказа накратко случилото се; не смееше да погледне Питър и Клара в очите.

Докато Бен разбъркваше каймата на печката, Клара отваряше консервите с останалите добавки за ястието и слушаше разказа му. След малко подаде на Питър отварачката за консерви и седна. Виждаше историята на Бен в главата си като на филм. Но очакваше Джейн да се изправи. След като разказът приключи, Клара се извини и отиде във всекидневната.

Пъхна малка цепеница в камината и се заслуша в тихия разговор на Питър и Бен. Не различаваше отделни думи, долавяше само познатите гласове. Връхлетя я поредната вълна мъка. Беше загубила своята приятелка, чието бъбрене я даряваше с утеха. Изпитваше и друго -ревност, понеже Питър все още си имаше компания в лицето на Беи. Можеше да го посещава по всяко време, докато нейната най-добра приятелка си бе отишла завинаги. Съзнаваше колко дребнаво и егоистично беше, но не можеше да надвие чувството. Пое си дълбоко въздух и усети приятния аромат на чесън, лук, пържена кайма и подправки. Нели, изглежда, бе чистила скоро, защото мястото лъхаше на почистващи препарати. На чистота. Клара се почувства по-добре - знаеше, че Беи бе и неин приятел, не само на Питър. И че няма да остане сама, освен ако самата тя не го предпочете. Колкото до миризмата на Дейзи, тя можеше всеки миг да надвие уханието на чесновото соте и да се понесе триумфално из къщата.

Питър, Клара и Беи завариха църквата „Свети Тома“ почти пълна. Току-що бе завалял дъжд, така че пред храма нямаше много народ. Малкият паркинг отстрани бе претъпкан с коли, а останалите камионетки и автомобили се редяха по кръговата главна улица. В църквата бе топло и пълно с хора. Разнасяше се миризма на влажни вълнени дрехи и мокра пръст, набита по подметките на обувките. Тримата се провряха през тълпата и се присъединиха към енориашите, облегнати на задната стена. Клара усети, че в гърба й се забиват някакви дребни остри предмети, и се извърна - беше се подпряла на корковото табло за известия. Покрито бе с обяви за продажба на чай и занаятчийски изделия, за срещата на клуба „Брауни“, за тренировките с Хана в понеделник и четвъртък сутрин, за събирането на клуба по бридж всяка сряда от седем и трийсет; имаше дори пожълтели обяви за „новото“ работно време на църквата от 1967 г.

- Казвам се Арман Гамаш. - Едрият мъж бе заел централно място. Тази сутрин носеше туидово сако и сив панталон, а върху оксфордската му риза личеше проста и елегантна вратовръзка във виненочервено. Беше свалил шапката си и Клара забеляза, че е започнал да оплешивява и не се опитва да го прикрива. Косата и подстриганите му мустаци сивееха. Напомняше й за областен съдия, изправен пред жителите на селото. Беше мъж, свикнал да ръководи, и това му подхождаше. Залата замлъкна напълно с изключение на нечия упорита кашлица в дъното. - Аз съм главният инспектор в отдела по убийства на Surete du Quebec.

Представянето му предизвика оживен шум, който Гамаш изчака да стихне.

- А това е първият ми заместник, инспектор Жан Ги Бовоар. - Бовоар пристъпи напред и се поклони. - Сред вас има и други служители на Surete. Предполагам, че всички сте ги забелязали. - Пропусна факта, че по-голямата част от екипа му преобръщаше с главата надолу Клуба на ловците с лък.