Внезапно Клара бе споходена от мисъл, която я порази - човекът, убил Джейн, по всяка вероятност бе част от тълпата, изпълнила параклиса. Огледа се и забеляза Нели и съпруга й Уейн, Мирна и Рут, Оливие и Габри. Матю и Сюзън Крофт бяха на реда зад тях. Не видя обаче Филип.
- Според нас смъртта на Джейн Нийл е нещастен случай, но до този момент никой не е поел отговорност по случая. - Гамаш направи пауза и Клара забеляза колко съсредоточен и стегнат бе вече. Интелигентните му очи бавно огледаха помещението, преди да продължи: -Ако това е било нещастен случай и лицето, което я е убило, е тук, искам да кажа няколко неща.
Последва гробна тишина. Дори кашлицата отзад бе спряла, излекувана като по чудо от любопитството.
- Досещам се колко изплашен е бил човекът, след като е проумял какво е сторил. Но въпреки всичко трябва да се покаже и да си признае. Колкото повече изчаква, толкова по-сложни ще стават нещата. За нас, за жителите на селото и за него.
Главният инспектор направи пауза и бавно огледа помещението; всеки присъстващ доби усещането, че погледът на Гамаш го пронизва. Всички притихнаха. Възцари се трепетно очакване; всеки се надяваше извършителят на престъплението да стане и да си признае.
Клара улови погледа на Йоланд Фонтен, която едва й се усмихна. Изпитваше истинско отвращение към нея, но събра сили и й се усмихна в отговор. Андре, мършавият съпруг на Йоланд, също присъстваше; чоплеше кожичките на ноктите си и от време на време ги изскубваше. Изключително грозният им син Бернар седеше клюмнал на пейката с враждебно изражение. Изглеждаше отегчен - дъвчеше някакви бонбони и правеше физиономии на приятелите си отсреща.
Всички останали бяха застинали.
- Искам да кажа на този човек, че ще го открием. Може да е сигурен. - Гамаш си пое дълбоко дъх, сякаш се канеше да смени темата. - Разследваме този случай като предумишлено убийство, макар да изпитваме известни съмнения. Тук е предварителният доклад на съдебния лекар. - Показа джобния си компютър. - Знаем, че Джейн Нийл е издъхнала между шест и половина и седем сутринта вчера. Използваното оръжие по всяка вероятност е стрела.
Думите му предизвикаха леко оживление.
- Казах „по всяка вероятност“, защото оръжието не беше открито. И точно тук е проблемът. Липсващото оръжие е довод срещу тезата ни, че смъртта на госпожица Нийл е нещастен случай. В допълнение с факта, че още никой не е поел отговорност за престъплението, това ни кара да мислим, че случаят е много подозрителен.
Гамаш отново направи пауза и огледа събраните хора. Посрещна го море от доброжелателни лица, тук-там примесени с раздразнени погледи. „Нямат никаква представа какво им предстои“ - помисли си Гамаш.
- Ето какво ще последва. Ще ни виждате навсякъде. Ще задаваме въпроси, ще проверяваме истинността на думите ви, ще разговаряме не само с вас, но и с вашите съседи и работодатели, с членовете на семействата и приятелите ви.
В църквата отново се надигна шум, този път примесен с враждебност. Гамаш долови думата „фашист“ от предната лява част на помещението. Улови нечий поглед и зърна Рут Зардо.
- Никой от вас не е желал да се случи нещо подобно, но ето че е станало. Джейн Нийл е мъртва и ще се наложи всички да се примирим с тази мисъл. Ние трябва да си вършим работата, а вие да ни помагате, което значи, че ще трябва да приемете неща, които при други обстоятелства не бихте търпели. Такъв е животът. Съжалявам. Но това не променя фактите.
Мърморенето стихна, дори тук-там няколко глави кимнаха в съгласие.
- Всички имаме своите тайни и преди разследването да приключи, аз ще съм запознат с голяма част от вашите. Ако не се отнасят до случая, ще ги отнеса в гроба си. Но все пак ще ги открия. Повечето дни ще прекарвам късния следобед в бистрото на господин Брюл, където ще преглеждам събраните до момента факти и доказателства. Всички сте добре дошли да пийнем по някое питие там и да си кажем по някоя приказка.
Гамаш бе наясно, че престъплението е нещо напълно човешко. Причината и следствието. Знаеше също, че за да заловиш престъпник, трябва да установиш контакт с всички хора, замесени в случая. А да поговориш с някого на чаша кафе бе възможно най-приятният и непринуден начин това да стане.
- Имате ли някакви въпроси?
- В опасност ли сме? - попита местният депутат Хана Пара.
Гамаш имаше готов отговор. Това бе труден за обсъждане въпрос, тъй като не бяха напълно наясно дали разследват нещастен случай, или предумишлено убийство.
- Не мисля. Трябва ли да заключвате вратите си нощем? Винаги. Трябва ли да проявявате внимание, когато се разхождате в гората или дори по главната улица? Да. Задължително ли е да правите тези неща? - Направи пауза и цялото паство го изгледа тревожно.