- Снощи заключи ли вратата? - прошепна Клара в ухото на Питър. Щом мъжът й кимна, тя стисна ръката му в знак на благодарност. - Ами ти? - обърна се към Беи, който поклати глава.
- Не, но тази вечер ще го направя.
- Това си е изцяло ваше решение - заяви Гамаш. - При такива събития хората обикновено проявяват засилено внимание и предпазливост в продължение на около седмица. След това отново се връщат към старите си навици. Някои остават по-предпазливи за цял живот, докато други продължават да правят нещата постарому. Повечето залагат на някакъв благоразумен среден вариант. Не съществува единствен универсален правилен избор. На ваше място бих внимавал, но няма причина за паника. - Усмихна се и добави: - А и вие не ми приличате на хора, които се паникьосват лесно. - Което не беше далеч от истината, макар че повечето присъстващи бяха ококорили широко очи. - В случай че възникнат някакви допълнителни въпроси, отседнал съм в местния пансион.
- Аз съм Стария Мъндин - изправи се на крака един двайсет и пет годишен младеж. Беше невероятно красив, с тъмна къдрава коса, изваяно лице и мускулесто тяло.
Бовоар стрелна Гамаш с едновременно развеселен и смутен поглед. Какво беше това име Стария Мъндин? Записа го в бележника си, без да е убеден, че е вярно.
- Да, кажете, господин Мъндин?
- Чух, че когато Джейн е била убита, Люси не е била с нея. Така ли е?
- Да. Доколкото разбирам, това е много необичайно за Джейн.
- Така си е. Едва ли би отишла в гората без Люси. Тя ходеше навсякъде с кучето.
- За защита ли? - запита инспекторът.
- Не, просто така. Защо ти е куче, ако не го вземаш със себе си на разходка? Особено сутрин, когато няма търпение да изскочи навън и да си свърши работата. Не, сър. Тук има нещо.
Гамаш се обърна към присъстващите:
- Някой от вас може ли да се сети за причина, поради която Джейн би оставила Люси у дома?
Клара бе силно впечатлена от въпроса. Шефът на разследването, началник с висок ранг в Surete, искаше да чуе мнението на простолюдието. Внезапно атмосферата на скръб и пасивност в храма се смени с такава на активно участие. Разследването стана „тяхно“.
- Ако Люси е била болна или разгонена, възможно е Джейн нарочно да я е оставила вкъщи - обади се Сю Уилямс.
- Вярно, но Люси е здрава и не е разгонена - отбеляза Питър.
- Може ли Джейн да е видяла някакви ловци и да е върнала Люси обратно вкъщи, да не би да я прострелят погрешка? - Въпросът бе зададен от Уейн Робъртсън, който получи пристъп на кашлица и седна. Съпругата му Нели го обгърна с едрата си пухкава ръка, сякаш това изобилие от плът можеше да прогони болестта му.
- Възможно ли е в такъв случай да се е върнала после обратно в гората, за да влезе в пререкание с някой ловец? - попита Гамаш.
- Възможно е - потвърди Беи. - Правила го е преди. Спомняте ли си преди две години,
когато залови... - Той се спря, видимо смутен.
Разнесе се неловък смях, последван от шушукане. Гамаш повдигна вежди и зачака.
- Става въпрос за мен, както е известно на всички. - Един мъж се надигна от стола си с тези думи. - Казвам се Матю Крофт. - Беше на трийсет и няколко по преценка на Гамаш; мъж с нормално телосложение и доста невзрачен външен вид. До него седеше слаба напрегната жена. Името му прозвуча познато на главния инспектор. - Преди три години ловувах незаконно на земята на Хадли. Госпожица Нийл ме заговори и ме помоли да си тръгна.
- А вие направихте ли го?
-Да.
- Защо сте ловували на чужда земя?
- Родът ни живее тук от стотици години и всички сме научени, че по време на ловния сезон няма частна собственост.
- Не е вярно - разнесе се гръмък глас от дъното на помещението.
Бовоар трескаво драскаше в бележника си.
Крофт се обърна назад.
- Ти ли си това, Анри?
Скулпторът Анри Лавиер се надигна царствено от седалката.
- Така съм научен от най-ранните си години - продължи Крофт. - Казваха ми, че човек има правото да ловува където си избере, тъй като оцеляването му зависи от събирането на достатъчно храна за сезона.
- Има магазини за хранителни стоки, Матю. Веригата „Лоблоус“ не ти ли е достатъчна? -рече спокойно Анри.
- ИГА, „Провиго“ - изредиха с вик други.
- И при мен - обади се Жак Беливо, собственик на местния универсален магазин.
Всички се изсмяха. Гамаш не се намесваше, само слушаше, наблюдаваше и следеше накъде върви оживената размяна на реплики.
- Да, времената сега са други - отвърна подразнен Крофт. - Ловът вече не е необходим, но е една чудесна традиция. И много добър начин да помогнеш на ближния. Убеден съм в това.