- Никой не казва, че не си, Мат - обади се Питър и пристъпи напред. - А и не мисля, че си длъжен да се оправдаваш за действията си, особено за тези отпреди години.
- Налага се, господин Мороу. - Гамаш се намеси миг след като Бовоар му подаде една бележка. - Джейн Нийл вероятно е убита от ловец, влязъл без разрешение в имота на господин Хадли. Всеки от вас с подобни приключения в миналото трябва да даде обяснение. - Прегледа бележката. На нея с печатни букви пишеше: „Филип Крофт е хвърлял тор?“. Синът? - Гамаш сгъна хартийката и я пъхна в джоба си. - Продължавате ли да ловувате където си пожелаете, господин Крофт?
- Не, сър, вече не правя така.
- А защо не го правите?
- Защото уважавах госпожица Нийл и накрая проумях онова, което хората ми набиваха в тиквата в продължение на години. Съгласих се с тях. Всъщност вече изобщо не ловувам никъде.
- А притежавате ли ловен лък?
-Да, сър.
Гамаш огледа помещението.
- Бих искал всеки собственик на ловен лък, който присъства тук, да си даде името и адреса
на инспектор Бовоар. Дори да не ползва оръжието от години.
- Само притежателите на ловни лъкове ли? - обади се Питър.
- Защо? Какво имате предвид?
- Простите лъкове и стрели, тези за любителска стрелба, се различават от ловните.
- Но не водят ли до същите резултати, ако се използват срещу човек?
- Мисля, че да. - Питър се обърна към Бен, който се замисли за момент.
- Да - потвърди приятелят му. - Макар стрелите да са различни. Човек трябва да има дяволски късмет обаче, за да убие някого с любителски лък.
- Защо?
- Ами, стрелите за мишени са с много малък наконечник, с размера на върха на куршум горе-долу. Докато ловната стрела вече е друга работа. Никога не съм стрелял с такъв лък, но Мат има опит.
- Ловната стрела има наконечник с четири, понякога с пет остриета, които се събират в изострен връх.
До олтара бе поставен триножник с листове хартия. Гамаш се приближи до тях и бързо надраска голям черен кръг с четири черти, излизащи от него - копие на онзи, който Бовоар бе нарисувал по време на вчерашния обяд.
- Възможно ли е да причини рана като тази?
Матю Крофт пристъпи напред и тълпата се люшна леко след него.
- Точно такава - потвърди.
Гамаш и Бовоар се спогледаха. Бяха получили част от отговора на въпроса си.
- И така, значи раната е причинена от ловна стрела - промърмори Гамаш сякаш повече на себе си, отколкото на аудиторията.
Матю Крофт не бе сигурен дали инспекторът се обръща към него, но въпреки това отговори:
- Да, сър. Безусловно.
- А как изглежда една ловна стрела?
- Направена е от метал, много е лека и с куха вътрешност, задната й част има пера.
- А лъкът?
- Ловният лък е съставен и се изработва от сплави.
- Сплави? - обади се Гамаш. - Тоест смесица от няколко метала. Мислех, че лъковете са дървени.
- Навремето са били - съгласи се Матю.
- Някои все още са - извика някой от тълпата и предизвика всеобщ смях.
- На мен се присмиват, господин инспекторе - призна Бен.
- Когато основах Клуба на стрелците с лък, ползвахме само стари лъкове и стрели. Традиционния тип прост лък...
- Робии Худ - обади се някой и отново разсмя присъстващите.
- И неговите верни съратници - вметна Габри, доволен, че и той е допринесъл с нещо към дискусията. Нов смях се разнесе из храма, макар и по-слаб. Габри обаче не го дочу, защото в това време се опитваше да освободи крака си от желязната хватка на Оливие.
- Така е - продължи Бен. - Когато двамата с Питър основахме клуба, бяхме още под влиянието на Робии Худ, каубоите и индианците. Дори се обличахме като тях.
До него Питър простена, а Клара изсумтя при отдавна забравения спомен как двамата приятели се промъкват из горите, нахлузили ски шапки вместо средновековни шлемове и зелени тесни панталони. По онова време бяха около двайсет и пет годишни. Клара знаеше също, че Питър и Бен продължаваха с изпълненията си и до днес, когато мислеха, че никой не ги наблюдава.
- Така че използвахме само прости дървени лъкове и дървени стрели - поясни Бен.
- А какво използвате сега, господин Хадли?
- Същите лъкове и стрели. Не намерихме причина да ги сменим. Използваме ги само за стрелба по мишена зад училището.
- Така, нека обобщим. Съвременните лъкове и стрели се изработват от някакъв метал или сплав. А старите - от дърво, правилно ли съм разбрал?
- Точно така.
- Може ли такава стрела да пробие човешко тяло?
- Да, от край до край - обади се Матю.
- Но, господин Хадли, вие споменахте каубои и индианци. Във всички онези стари уестърни стрелите остават в тялото.