Выбрать главу

„Ето къде е загадката - замисли се Гамаш. - Защо? Защо е използвана стрела, а не куршум? Защо някакъв старомоден дървен лък, а не съвременен ловен?“ В края на всяко разследване всеки въпрос получаваше своя отговор. И той бе смислен, поне до някаква степен. За някого. В този момент обаче му се струваше напълно лишен от смисъл. Някой бе използвал старомодна дървена стрела с истински пера, за да убие една възрастна пенсионирана селска учителка. Защо?

- Господин Крофт, пазите ли още ловния си лък и комплекта към него?

-Да, сър.

- Ще имате ли възможност да ми покажете как се стреля с него днес следобед?

- С удоволствие. - Крофт не се поколеба с отговора, но Гамаш забеляза, че жена му се напрегна.

Гамаш погледна часовника си: 12,30.

- Някой да има други въпроси?

- Аз имам. - Рут Зардо се изправи с усилие.

- В действителност това беше повече твърдение, отколкото въпрос. - Гамаш я изгледа с интерес. Вътрешно обаче се стегна като пружина.

- Можете да използвате старата гара, ако считате, че ще ви свърши работа като местен щаб. Чух, че търсите подходящо помещение. Доброволната противопожарна команда може да ви помогне да се настаните там.

Гамаш се замисли над предложението. Мястото не беше идеално, но щом нямаха достъп до училищната сграда, изглеждаше като оптимален вариант.

- Мерси, ще се възползваме от предложението ви. Много съм ви благодарен.

- Искам да кажа нещо - надигна се и Йоланд. - Полицията несъмнено ще ми каже за кога мога да организирам погребението на леля Джейн. Ще известя всички кога и къде ще се състои.

Гамаш внезапно изпита дълбока жалост към нея. Беше се облякла в черно от глава до пети и се разкъсваше между желанието да демонстрира мъка и да заяви правото си на собственост над тази трагедия. Виждал бе много пъти как хората буквално се състезават за ролята на главен скърбящ. Винаги бе дълбоко човешко, никога - приятна гледка, а и много често заблуждаваше. Докато раздават храна на гладуващи, социалните работници бързо научават, че онези, които се бият да се докопат до някоя порция, обикновено са хората, които имат най-малка потребност от нея. А стоящите безмълвно най-отзад - прекалено изнемощели, за да воюват с лакти - се нуждаят най-много от храната. Същото е и с трагедията. Хората, които не излагат мъката си на показ, често изпитват най-дълбоката покруса. Но инспекторът знаеше също така, че не съществуват железни стопроцентови правила.

Гамаш приключи срещата. Щом излязоха на проливния дъжд, всички се втурнаха към бистрото за обяд - някои да готвят, други да сервират, а останалите просто да се нахранят. Главният инспектор изгаряше от нетърпение да чуе резултатите от претърсването на Клуба на стрелците с лък.

1 Печено кълцано говеждо месо с множество лютиви подправки. - б. р.

ГЛАВА ПЕТА

Агент Изабел Лакост бръкна с треперещи ръце в найлоновия плик и внимателно извади смъртоносното оръжие. В мокрите си и измръзнали от студа пръсти държеше наконечник на стрела. Останалите полицаи в стаята седяха мълчаливо; повечето присвиваха очи в опит да различат дребния наконечник, изработен само с една цел: да убива.

- Намерихме го в клуба заедно с още такива - поясни и го подаде на останалите да го разгледат.

Пристигнала бе рано тази сутрин, след като остави съпруга си да се грижи за децата в Монреал и препусна насам в дъжда и мрака. Обикновено изпитваше удоволствие от тишината в офиса, а днес той бе студено и неприветливо бивше училище. Ключа за сградата получи от инспектор Бовоар. Извади термоса си с кафе, докато се навеждаше под жълтата предупредителна лента, остави на пода полицейската си чанта с веществени доказателства от местопрестъплението, включи осветлението и се огледа. Стените бяха покрити с колчани, висящи от някогашни закачалки за детски палта. В центъра на едната стена имаше надеждно закрепена черна дъска. Върху нея някой бе нарисувал мишена, буквата „X“ и една дъга помежду им с изписани отдолу числа. Агент Лакост се бе подготвила добре предната нощ -проучила бе в интернет основното за стрелбата с лък, така че с лекота разбра, че схемата на дъската представлява прост урок за посоката и силата на вятъра, разстоянието и траекторията при стрелба. Въпреки това извади фотоапарата си и я засне. После си наля кафе, седна на един стол и прерисува схемата в бележника си. Беше методична жена.