Преди да са пристигнали останалите полицаи от групата за претърсване, направи нещо, за което само тя знаеше: излезе навън и в мрака на дъждовната сутрин отиде до мястото, където бе убита Джейн Нийл. Там съобщи на госпожица Нийл, че главен инспектор Гамаш ще открие кой й е сторил това.
Агент Изабел Лакост вярваше в правилото „прави за другите това, което искаш да направят за теб“ и знаеше, че би желала някой да свърши това за нея.
После се прибра в студеното помещение, в което се помещаваше Клубът на стрелците с лък. Междувременно останалите полицаи бяха вече пристигнали и претърсили стаята. Снели бяха пръстови отпечатъци и дори бяха измерили, фотографирали и събрали веществени доказателства. Лакост пъхна ръката си в чекмеджето на единственото бюро, останало в помещението, и ги откри...
Малко по-късно в бистрото Гамаш държеше наконечника в длан, сякаш бе хванал граната. Очевидно бе предназначен за лов. Четирите скосени остриета постепенно преминаваха в остър връх. Инспекторът едва сега успя да осъзнае напълно онова, което бяха споделили местните хора в църквата. Този наконечник сякаш жадуваше да прониже дланта му. Изстрелян от силен лък, несъмнено можеше да прониже жив човек. Изобретяването на огнестрелните оръжия си беше истинско чудо, след като човек вече е разполагал с такова смъртоносно и безшумно оръжие.
Агент Лакост избърса с мека кърпа мократа си тъмна коса. Стоеше с гръб към буйния огън в каменната камина, наслаждаваше се на топлината за пръв път от часове и гледаше как колегите й разнасят смъртоносното оръжие из стаята, докато наоколо се носеше аромат на домашна супа и хляб.
Клара и Мирна чакаха на опашката пред шведската маса, държаха купи с гореща френско-канадска грахова супа и блюда с топли рогчета от фурната. Малко пред тях Нели слагаше някакво ястие върху таблата си.
- Вземам допълнително и за Уейн - почувства се длъжна да обясни Нели. - Ей го там, бедния човечец.
- Чух го да кашля - каза Мирна. - Настинал ли е?
- Не знам. Вече е засегнало и гърдите му. Толкова съм разтревожена, за първи път от дни излизам от къщата. Но Уейн косеше ливадата на госпожица Нийл и вършеше разни други неща за нея, така че държеше да отиде на срещата.
Двете жени проследиха с поглед как Нели отнесе отрупаната си табла до сгърчения и изтощен Уейн. Избърса челото му и след това го изправи на крака. Двамата напуснаха бистрото. Нели - загрижена и властна, Уейн - покорен и щастлив да изпълнява нарежданията й. Клара се надяваше той да се оправи бързо.
- Какво мислиш за срещата? - обърна се Клара към Мирна.
- Допадна ми тоя инспектор Гамаш.
- И на мен. Толкова е странно обаче да убият Джейн с ловна стрела.
- Макар че, като се замисли човек, има логика. Сега е ловен сезон. Старата дървена стрела обаче ме кара да потръпвам цялата. Много е страшно. Да ти сложа ли пуешко?
- Да. Сирене искаш ли? - попита Клара.
- Едно резенче само. Или може би малко по-голямо парче.
- Кога едно резенче се превръща в парче?
- Ако си изкусително парче като мен, размерът няма значение - заяви дяволито Мирна.
- Няма да забравя следващия път да си легна с едно парче неустоимо сирене „Стилтън“.
- Да не изневеряваш на Питър?
- Ако става въпрос за храна, всеки ден му слагам рога. Поддържам много специална връзка с едно желирано мече, чието име няма да споменавам. Е, добре де, ще ти го кажа: Рамон. Кара ме да се чувствам пълноценна. Виж ти! - Клара посочи към кошницата на бюфета.
- Направих я тази сутрин - обясни Мирна, щастлива от проявеното внимание. Знаеше, че Клара забелязва почти всичко, но благоразумно споменава само хубавото.
- И аз си помислих, че е твое дело. Какво си сложила вътре?
- Ще видиш - ухили се Мирна.
Клара се наведе и погледна отблизо плетеницата от растителни клонки и четки за рисуване. Във вътрешността й се гушеше пакет, опакован в кафява промазана хартия.
- Градински чай и сладка трева - каза Клара, след като се върна до масата и разви пакета. -Дали означават каквото си мисля?
- Ритуал - кимна Мирна.
- О, каква чудесна идея! - Клара протегна ръка и погали Мирна по рамото.
- От градината на Джейн ли са? - попита Рут и вдъхна медения аромат на сладка трева и тежкото безпогрешно ухание на градински чай.
- Градинският чай, да. Брахме го заедно през август. Сладката трева ми я даде Анри преди две седмици, когато си косеше ливадата. Растяла около Индианската скала.
Рут ги подаде на Беи, който ги задържа в изпънатата си длан.