- О, за бога, човече, няма да те ухапят - изръмжа Рут, рязко ги дръпна от ръката му и ги размаха под носа му. - А и доколкото си спомням, дори те бяха поканили на обреда за Лятното слънце стоене.
- Да, ама като човешка жертва - отвърна Бен.
- Стига де, Бен - обади се Мирна. - Казахме ти, че вероятно няма да се наложи да те принасяме в жертва.
- Беше голям майтап - ухили се Габри и погълна едно варено яйце с подправки. - Аз носех расото на жреца. - Понижи глас и се огледа наоколо, в случай че онзи със свещеническото расо реши да се появи отнякъде ида проповядва.
- Най-доброто нещо, за което са използвали това расо - заяви Рут.
- Благодаря - отвърна Габри.
- Не го казах като комплимент. Ти не беше ли хетеросексуален преди ритуала?
- Всъщност, да. - Габри се обърна към Бен. - Номерът проработи. Истинска магия. Следващия път определено трябва да дойдеш.
- Вярно е - обади се Оливие, който стоеше зад Габри и масажираше врата му. - Рут, ти не беше ли жена преди ритуала?
- Ами ти?
- Значи сте го открили в незаключено чекмедже с още дванайсет такива? - В бистрото Гамаш протегна наконечника така, че върхът му да сочи тавана. Възхити се на жестоката прецизност, с която четирите остри като бръснач ръба се събираха в един елегантен гибелен връх. Съвършено, безшумно и смъртоносно оръжие.
- Да, сър - отвърна Лакост, без да се отделя от мястото си край огъня. Оттам се виждаше как дъждът бие по стъклата на двойната врата. Освободила ръцете си от смъртоносните оръжия, Изабел стискаше купа с гореща супа и топло рогче с плънка от шунка, разтопено сирене и листа маруля.
Гамаш внимателно постави наконечника в отворената длан на Бовоар.
- Можем ли да го закрепим към някаква стрела?
- Какво сте намислили? - запита Бовоар шефа си.
- Ами, нали клубът им е пълен със стрели за стрелба по мишена?
Лакост кимна с пълна уста.
- С дребни затъпени наконечници, подобни на връх на куршум.
- Мхм - успя да отговори Лакост и кимна за допълнително пояснение.
- Възможно ли е онези наконечници да се извадят и вместо тях да сложим този?
- Да - отвърна Лакост и преглътна с усилие.
- Извинете ме - усмихна се Гамаш. - Но откъде знаете, че е възможно?
- Прочетох го снощи в интернет. Върховете се изработват така, че да са универсални. Разбира се, трябва да знаете какво правите, за да не си нарежете пръстите на лентички. Както и да е, вземате една стрела, отстранявате наконечника й и поставяте друг на негово мястото. Такава е идеята.
- Дори при старите дървени стрели?
- Да. Подозирам, че тези ловни наконечници са от старите дървени стрели в клуба. Някой ги е извадил и ги е заменил с наконечници за стрелба по мишена.
Гамаш кимна. Бен им беше споделил, че собственоръчно е събрал старите дървени стрели от семействата, които подменяли старите си ловни оръжия с по-нови. Стрелите първоначално били с ловни наконечници, така че му се наложило да ги замени с такива за стрелба по мишена.
- Добре. Отнесете ги всички в лабораторията.
- Вече пътуват - обади се Лакост и зае мястото до Никол, която леко отмести стола си.
- В колко е срещата ни с нотариуса Стикли във връзка със завещанието? - обърна се Гамаш към Никол.
Ивет Никол знаеше отлично, че срещата беше насрочена за един и половина, но видя в това възможност да докаже, че си е извлякла необходимите изводи от кратката му лекция тази сутрин.
- Не знам.
- Съжалявам, не ви разбрах.
„Ха - помисли си, - той схвана.“ Беше й отговорил с една от ключовите фрази. Тя бързо си припомни останалите, които със сигурност водеха до повишение: съжалявам; не знам; нуждая се от помощ... и какво беше четвъртото? Да! Забравил съм.
- Забравила съм.
Сега вече главният инспектор я гледаше с нескрита загриженост.
- Разбирам. Не си ли го записахте?
Ивет се зачуди дали да не пробва с друга ключова фраза, но нямаше сила, която да я принуди да изрече: „Нуждая се от помощ“. Вместо това сведе глава и поруменя - изпитваше смътното чувство, че по някакъв начин са й скроили капан.
Гамаш прегледа собствените си бележки.
- В един и половина е. С малко повече късмет може да влезем в къщата на госпожица Нийл, след като изясним нещата със завещанието.
По-рано през деня се бе обадил на директора на полицията Бребьоф - негов стар приятел и съученик. Мишел Бребьоф се бе издигнал повече от Гамаш, и то до пост, за който и двамата бяха кандидатствали, но това не разруши приятелството им. Гамаш уважаваше Бребьоф и го харесваше.
Директорът прояви разбиране, но не можа да обещае нищо.