- За бога, Арман, знаеш как стоят нещата. И без това ситуацията е достатъчно неприятна, щом е успяла да намери някого, с когото е достатъчно гъста, да й подпише съдебното нареждане. Съмнявам се, че ще намерим съдия, изгарящ от желание да отмени решение на свой колега.
Гамаш трябваше да докаже, че случаят е предумишлено убийство. Или да установи, че Йоланд Фонтен не е наследница на дома. Докато размишляваше за разговора си с нотариуса, телефонът му иззвъня.
- Ош, alld? - Изправи се и се премести да разговаря в една по-тиха част на стаята.
- Според мен ритуалът е страхотна идея! - заяви Клара и поднесе парче хляб към устата си, макар да не беше особено гладна. - Струва ми се обаче, че това трябва да касае само жените. Не е нужно да участват само близки приятелки на Джейн, могат да се включат всички жени, които искат.
- Кога искаш да го направим? - обърна се Мирна към Клара.
- Какво ще кажеш за следващата неделя?
- Точно седмица преди деня, в който Джейн си отиде - отбеляза Рут.
Клара бе видяла Йоланд и семейството й да влизат в бистрото по-рано и бе наясно, че трябва да си каже няколко думи с нея. Събра сили и тръгна към нейната маса. В заведението настъпи внезапна тишина, която силно изненада главния инспектор. Току-що приключил телефонния си разговор, Гамаш се върна на пръсти в помещението и застана точно до входа за обслужващия персонал. Оттам можеше да чува и вижда всичко незабелязан. Човек с неговата професия умееше да се крие и слива с обстановката. Тъкмо си го помисли и видя една търпелива сервитьорка зад гърба си, която държеше поднос със студени закуски.
- Това трябва да е добро - прошепна момичето. - Пушена шунка.
- Благодаря ви. - Взе си едно резенче.
- Йоланд - рече Клара и протегна ръка. - Съжалявам за загубата ти. Леля ти беше прекрасна жена.
Йоланд огледа ръката й, пое я за миг и веднага я пусна. Надяваше се, че докарва образа на налегната от огромна мъка жена. Номерът можеше и да мине, ако го беше разиграла пред друга публика. Такава, която не я познаваше добре или не бе наясно с истинските й взаимоотношения с Джейн Нийл.
- Моля те, приеми съболезнованията ми - продължи Клара с огромни усилия и изкуствен тон.
Йоланд наклони глава и поднесе салфетка към сухите си очи.
- Поне можем да използваме повторно салфетката - подхвърли Оливие, който също надзърташе иззад рамото на Гамаш. - Какво жалко изпълнение. Абсолютно мъчение за окото. Какво ще кажете за една сладка?
Оливие държеше поднос, обсипан с разнообразни сладкиши с плодова глазура. Гамаш си избра едно парче, посипано с дребни диви боровинки.
- Благодаря ви.
- Похапнете си преди скандала, който всеки миг ще се разрази. Не мога да си обясня защо Клара постъпва така, след като знае отлично какво говори Йоланд зад гърба й вече толкова години. Отвратителна жена.
Гамаш, Оливие и сервитьорката гледаха захласнало разиграващата се сцена в замрялото бистро.
- Двете с леля бяхме изключително близки, както ви е известно - изрече Йоланд, без да отмества очи от лицето на Клара, очевидно си вярваше на всяка дума. - Знам, че няма да се ядосате, ако спомена, че по всеобщо мнение тъкмо вие сте човекът, който я отчужди от истинското й семейство. Всички са единодушни в това. И все пак вие вероятно не сте осъзнавали какво правите. - Усмихна се снизходително.
- О, господи, сега ще гръмне - прошепна Рут в ухото на Габри.
Питър се вкопчи в страничните облегалки на стола си, с усилие се сдържаше да не скочи и изкрещи в лицето на Йоланд. Но беше наясно, че Клара трябва да се справи сама с нея, да се пребори най-сетне със собствени сили. Застина в очакване на отговора й. Цялото помещение замря в очакване.
Клара си пое дълбоко дъх, но не каза нищо.
- Аз ще организирам погребението на леля - продължи победоносно Йоланд. - Вероятно ще бъде в католическия храм в Сан Реми. Църквата на Андре. - Протегна се да улови ръката на съпруга си, но той стискаше един огромен сандвич, издут от майонеза и месо. Синът й Бернар се прозя, в устата му се мярнаха полусдъвкан сандвич и стичащи се ивици майонеза.
- Вероятно ще пусна обявление във вестника, което съм сигурна, че всички ще прочетете. Може би няма да е зле обаче да помислите за някакъв надпис на надгробния й камък. Само да не е нещо откачено, че леля ми не би го одобрила. Както и да е, помислете върху идеята и после ми кажете.
- Знам, че се повтарям, но наистина много съжалявам за Джейн.
Още преди да заговори Йоланд, Клара бе наясно какво ще се случи. Знаеше, че поради някаква необяснима причина тази жена винаги успява да й причини непоносима болка. Удряше я там, където никой друг не успяваше. За Клара бе абсолютна мистерия как е възможно тази жена, към която не изпитваше абсолютно никакво уважение, да я мачка по този начин. А си мислеше, че е подготвена за удара. Дори се осмели да таи надежда, че може би този път резултатът ще е различен. Но, разбира се, не беше.