Никога нямаше да забрави чувството, което изпита, когато се изправи пред тази жена. Сякаш отново се бе превърнала в онова грозно дребно момиченце в училищния двор. Детето, което никой не обичаше, нито можеше да обикне. Тромаво заради плоските си ходила, бавно и осмивано. Момичето, което се смееше в най-неподходящите моменти и вярваше на небивалици; което бе готово на всичко, само някой - без значение кой - да я хареса. Каква глупачка само. Наглед всички се отнасяха учтиво с нея, а под чина я ритаха в глезените. Страшно й се прииска да изтича при Джейн за утеха. Приятелката й щеше да я обгърне с пълните си нежни ръце ида произнесе нежно: „Голяма работа, какво толкова“.
Рут Зардо също нямаше да забрави този момент и щеше да го обезсмърти в стихове, които щяха да намерят място в следващата й стихосбирка, „Чувствам се ЧУДЕСНО“:
Ти бе молец, погалил бузата ми в мрака.
Убих те, без да зная, че си просто молец без жило.
Но в паметта на Клара най-силно щеше да се вреже отвратителният смях на Андре, който долови, докато се връщаше до мястото си. Смях, който само едно жестоко и зле възпитано дете бе способно да нададе при вида на ранено и страдащо създание. Добре познаваше този звук.
- Кой се обади? - попита Бовоар шефа си при завръщането му. Нямаше представа, че Гамаш е ходил и другаде освен до тоалетната.
- Доктор Харис. Не знаех, че живее толкова наблизо, има къща в едно село на име Клегхорн Холт. Каза, че ще ни донесе доклада си на връщане, към пет часа.
- Избрах хора за два екипа. Единият да подреди временния щаб, а другият да претърси повторно гората. Според мен имаме три варианта за стрелата: забила се е в пръстта някъде наблизо; прибрана е от убиеца и вероятно унищожена или - ако извадим късмет - е сред наконечниците, които Лакост откри в Клуба на стрелците.
- Съгласен съм.
Бовоар раздаде задачите и изпрати двама агенти да разпитат Гюс Хенеси и Клод Лапиер за случая със замерянето с патешки тор. Срещата с Филип Крофт запази за себе си. После отиде при Гамаш, който го чакаше отвън, и двамата закрачиха по селския площад, доближили глави под чадърите си.
- Отвратително време - измърмори Бовоар, оправи яката на шлифера си и вдигна рамене в опит да защити тила си от връхлитащия дъжд.
- Синоптиците обещават още дъжд и ново застудяване - отвърна автоматично Гамаш, внезапно проумял, че е възприел несъзнателно начина на изразяване на местните хора. Или поне редовното обсъждане на прогнозата за времето.
- Какво мислите за агент Никол, Жан Ги?
- Не ми го побира умът как е успяла да постъпи в Surete с нейния манталитет, да не говорим, че някой я е препоръчал за повишение в отдел „Убийства“. Изобщо не става за работа в екип, не може да разговаря с хората, нито да ги изслушва. Направо е изумително. Почвам да си мисля, че имате право - през последните години се издигат само некадърници.
- Според вас може ли да се научи? Още е млада, нали? На около двайсет и пет?
- Млада е, но не чак толкова. Лакост не е много по-голяма от нея. Изобщо не съм убеден, че е проблем на възрастта, а не конкретно на дадената личност. Според мен и на петдесет години да стане, пак ще си е същата, да не кажа и по-зле, ако продължава така. Питате дали е способна да се учи? Без съмнение. По-важният въпрос обаче е дали е в състояние да се отучва. Може ли да се пребори с лошите си навици? - Бовоар забеляза, че дъждът се стича по лицето на главния инспектор. Прииска му се да го избърше, но се сдържа.
Усети, че е допуснал грешка, но беше твърде късно. Все едно бе поднесъл буре с мед под носа на мечка. Видя как лицето на шефа му се променя. Мрачното и навъсено изражение, което казваше „не ме закачайте, мисля върху случая“, отстъпи място на „сега ще ви обясня как точно стоят нещата“. Щеше да се опита да я превъзпита. „Господи, сега я оплесках“ -помисли си Бовоар. Изпитваше огромно уважение към Гамаш - повече, отколкото към всеки друг човек на света, но беше наясно с фаталния му недостатък: желанието да помага на хората, вместо просто да ги уволнява. Състраданието му не познаваше граници. Нещо, за което Бовоар понякога завиждаше на хора като Гамаш, но най-често третираше с подозрение.
- Е, може би любопитството й ще надвие желанието все да е права.
„Да, и скорпионът доброволно ще се раздели с жилото си“ - помисли си Бовоар.