- Да, животът е страшно разнообразен - вметна Гамаш, за да спре тирадата му.
- Именно!
- И въпреки това, нотариус Стикли, последното й завещание е отпреди десет години. Каква би могла да е причината? Според мен можем да приемем, че е направила текущото завещание, тъй като предишното вече не е било валидно. - Но... - Гамаш се наведе към бюрото и почука с пръст по дългия тънък документ пред нотариуса. - Това завещание също е остаряло. Сигурен ли сте, че наистина е последното?
- Разбира се. Хората обикновено са много заети и завещанието невинаги им е първа грижа. А и освен това не е нещо много приятно. Има много причини, заради които го отлагат.
- Възможно ли е да е отишла при друг нотариус?
- Не. А и съм засегнат от намека ви.
- Откъде сте толкова сигурен? - притисна го Гамаш. - Задължително ли е било да ви извести?
- Просто знам. Селцето е малко и със сигурност щях да разбера. - Това сложи край на разговора им.
Стиснал копие от завещанието в ръка, на излизане Гамаш се обърна към Никол:
- Още не съм убеден за това завещание. Искам да свършите нещо в тази връзка.
- Да, сър. - Никол веднага застана нащрек.
- Открийте дали това е последното завещание. Можете ли да го направите?
- Absolument1. - Никол беше на седмото небе.
- Здравейте - обади се Гамаш, проврял глава през вратата на изложбената зала „Артс Уилямсбърг“.
След срещата с нотариуса отидоха в галерията, която се помещаваше в красивата реставрирана сграда на бившата поща. През огромните прозорци ясно нахлуваше светлината на сумрачния ден; лъчите падаха върху износения дървен под и придаваха призрачен блясък на малкото открито помещение.
- Bonjour - извика отново инспекторът.
В центъра на залата стърчеше стара печка на дърва. Хубава беше. Обикновена, функционална и лишена от всякаква елегантност - просто голяма черна печка, борила се с канадския студ в продължение на повече от сто години.
В това време Никол откри ключа за осветлението и включи лампите. На стените бяха окачени огромни платна с абстрактно изкуство. Гамаш се изненада. Очакваше нещо простичко, романтично и лесно за продажба - като акварелни селски пейзажи, а вместо това бе поразен от триметрови сфери и блестящи ивици. Мястото излъчваше сила, ентусиазъм и младежка жар.
- Здравейте - викна и Никол, но в същия момент Гамаш се обърна и видя Клара да се приближава към тях с барета, която заплашваше всеки миг да се изхлузи от главата й.
- Пак се срещаме - заяви госпожа Мороу с усмивка. - След онзи разговор за творбите на Джейн реших да дойда и отново да погледам картината й, да поседя тихичко с нея. Все едно до мен е душата й.
Никол извъртя очи и простена. Бовоар потръпна при реакцията на младата жена и се зачуди дали самият той дава вид на толкова неприятен и ограничен, когато шефът му заговори за предчувствията и интуицията си.
- И миризмата... - Клара пренебрегна Никол и си пое дълбоко и страстно дъх. - Всеки художник реагира на нея. Сърцето му забива лудо. Представете си уханието на прясно изпечените шоколадови курабийки, които сте похапвали в дома на баба си като дете. Съчетанието от лак, маслени бои и фиксатор има същия ефект върху художниците. Всяка акрилна боя притежава собствен аромат, който човек с добър нюх може да различи. Сигурно има аромати, които предизвикват подобна реакция и у вас, полицаите.
Гамаш силно се изсмя - припомнил си бе предната сутрин.
- Право в десетката! Вчера, когато агент Никол дойде да ме вземе от къщи, беше купила кафе „Тим Хортънс“. Две двойни чаши. Въодушевих се на мига, защото свързвам миризмата на кафе в картонена чашка единствено и само с разследвания. - Инспекторът постави ръка на гърдите си и я задържа там. - Доловя ли този аромат, дори да влизам в концертна зала, веднага започвам да се озъртам за труп наоколо.
Клара се засмя.
- Ако си падате по тебеширени контури, картините на Джейн ще ви допаднат. Радвам се, че сте дошли да се запознаете с тях.
- Тази от нейните ли е? - Гамаш обходи с поглед яркото помещение.
- Ами, нищо общо няма с нейните. На друг художник е. Настоящата изложба приключва след седмица и едва тогава ще подредим картините на нашите членове. Откриването е след десетина дни. Не този петък, а следващия.
- Тогава ли ще е изложбата?
- Точно тогава. Две седмици след решението на комисията.
- Можете ли да ми отделите минутка? - Бовоар издърпа настрани Гамаш.
- Разговарях с Лакост. Тъкмо беше приключила телефонния си разговор с лекаря на Тимър Хадли. Според доктора смъртта е била напълно естествена. Рак на бъбреците с разсейки в панкреаса и черния дроб. Не са й оставали много дни. Дори е изкарала повече, от колко то е очаквал.