- У дома си ли е починала?
- Да, на втори септември тази година.
- Деня на труда2 - вметна Никол, която току-що се бе приближила към тях.
- Госпожо Мороу, вие какво мислите по въпроса? - обърна се Гамаш към Клара, която бе застанала на почтителна дистанция, но все пак бе чула целия им разговор.
Олеле! Този път наистина я спипаха. Нямаше смисъл да се прави на невинна.
- Смъртта на Тимър не бе изненада, макар да дойде малко неочаквано. Всъщност не, това е леко пресилено. Работата е там, че ние се редувахме да стоим при нея. Този ден бе ред на Рут. Бяха се разбрали преди това, че ако Тимър е добре, Рут ще отскочи да види заключителния парад на областния събор. Тимър казала, че се чувства добре, така че Рут й дала лекарствата, напълнила й чаша вода и излязла.
- Оставила е сама една умираща жена - обобщи Никол.
Клара промълви:
- Да. Знам, че звучи безотговорно, дори егоистично, но ние вече толкова дълго се грижехме за нея, че безпогрешно предугаждахме състоянието й. Всички се измъквахме за половин-един час от време на време, за да изперем дрехите й, да напазаруваме или да й сготвим нещо леко. Така че не е толкова необичайно, колкото изглежда на пръв поглед. -Клара се обърна към Гамаш. - Рут не би я оставила сама, ако бе забелязала и най-малкия признак на влошаване у Тимър. Не мога да ви опиша колко ужасно се почувства, след като я намери починала.
- Значи е било неочаквано - заключи Бовоар.
- В този смисъл, да. Но после лекарите ни обясниха, че се случва много често. В един момент сърцето просто спира да бие.
- Беше ли направена аутопсия? - попита Гамаш.
- Не. Никой не прецени, че има нужда. Защо се интересувате толкова от смъртта на Тимър?
- Просто искаме да си изясним възможно най-добре всичко, свързано със случая - каза Бовоар. - В рамките на няколко седмици в едно много малко селище умират две възрастни жени, което, естествено, поражда някои въпроси. Това е всичко.
- Но както споменахте, става въпрос за стари хора. Едва ли е толкова неочаквано.
- Само дето едната жена е умряла с пробито от стрела сърце - вметна Никол.
Клара примигна.
- Можете ли да ми отделите минутка? - Гамаш дръпна Никол и двамата излязоха от залата. - Агент Никол, ако още веднъж се отнесете към някого по начина, по който току-що постъпихте с госпожа Мороу, ще ви отнема значката и ще ви изпратя вкъщи с автобуса, ясен ли съм?
- Но какво толкова съм направила? Казах истината.
- Вие сериозно ли мислите, че тя не е наясно, че Джейн Нийл е убита със стрела? Наистина ли не можете да осъзнаете какво направихте преди малко?
- Просто казах истината.
- Не, отнесохте се към едно човешко същество като към идиот и напълно съзнателно му причинихте болка. Оттук нататък ще си водите бележки и ще пазите мълчание. По-късно вечерта ще обсъдим въпроса по-обстойно.
-Но...
- Отнасям се към вас с уважение и почит, защото така се държа с всеки. Никога обаче не бъркайте вежливото ми отношение със слабост. Никога повече не спорете с мен. Ясно ли ви е?
- Да, сър. - Никол си обеща оттук насетне да не се обажда, щом като вместо благодарност получаваше такова конско от шефа си. При всеки директен въпрос щеше да отговаря едносрично. Точно така.
- Ето я картината на Джейн - обяви Клара и измъкна от хранилището едно средно голямо платно, което постави върху триножник. - Не всички я одобриха.
Никол едва не възкликна: „Шегувате ли се?“, но в последния момент се сети какво си бе обещала само преди миг.
- А вие харесахте ли я? - попита Бовоар.
- Отначало не, но колкото повече я гледах, толкова повече ми допадаше. Сякаш картината се пренареди и засия. Първоначално ми напомняше на пещерна рисунка, но постепенно се преобрази в дълбоко затрогваща творба. Просто ей така. - И Клара щракна с пръсти.
Гамаш реши, че ще му се наложи да се взира в картината до края на живота си, ако иска да види в нея нещо, което наподобява изкуство. При все това платното излъчваше някакво много странно очарование.
- Но това са Нели и Уейн - възкликна и посочи към две човешки фигури в лилаво, седнали на пейка.
- А това тук е Питър. - Клара посочи към един пай с очи и уста, но без нос.
- Как е успяла да го постигне? Как е съумяла да пресъздаде тези хора по такъв безпогрешен начин само с по две точки за очите и една крива линия за устата?
- Не знам. Аз самата съм художник, рисувам цял живот, но не съм способна на това.