Картината обаче съдържа и още нещо. Има дълбочина. Макар че се взирам в нея вече почти час, а онова пренареждане на образите така и не се повтори. Може би съм прекалено настойчива. А магията се получава само когато човек не я търси.
- Добра ли е? - попита Бовоар.
- Там е въпросът. Не знам. Според Питър е чудесна, а останалата част от комисията с едно изключение беше готова да рискува.
- За какъв риск става дума?
- Може да ви прозвучи изненадващо, но художниците са много темпераментни хора. За да бъде одобрена картината на Джейн и показана на изложбата, творбата на някой друг трябва да бъде отхвърлена. Този човек би се ядосал много. Както и близките и приятелите му.
- Би ли се ядосал до такава степен, че да е готов да я убие? - продължи с въпросите Бовоар.
Клара се разсмя:
- Трябва да ви призная, че подобна мисъл е минавала през моята и през главата на всеки друг художник неведнъж. Дори е успявала да се загнезди трайно там. Но едва ли някой би убил човек, защото от „Артс Уилямсбърг“ са отхвърлили творбата му. Не. А и по-логично би било да убие членовете на комисията, не Джейн. Всъщност, като си замисля, никой освен членовете на комисията не знаеше, че картината е била одобрена. Взехме решението едва миналия петък.
Колко далеч в миналото изглеждаше сега този момент, помисли си Клара.
- Дори и госпожица Нийл?
- Е, аз й казах в петък.
- А на някой друг казахте ли?
Клара се смути.
- Онази нощ разговаряхме дълго по темата, докато вечеряхме. Бяхме се събрали у нас преди Деня на благодарността.
- Кой присъстваше на вечерята? - попита Бовоар с готов бележник и молив. Нямаше вече никакво доверие на Никол в това отношение. Младата жена го забеляза и се подразни почти толкова, колкото когато й наредиха да води бележки.
Клара изброи имената.
През това време Гамаш се взираше в картината.
- Какво изобразява?
- Заключителното шествие на областния събор тази година. - Клара посочи към една зеленолика коза с овчарска гега и поясни: - Ето я Рут.
- Господи, наистина е тя - възкликна Гамаш, а Бовоар се засмя гръмко. Приликата беше невероятна. Как го бе пропуснал? - Я чакайте, тук е нарисуван същият ден, същият момент, когато Тимър Хадли е умряла, нали? - Доброто настроение на Гамаш в миг се стопи.
-Да.
- И как е нарекла картината си госпожица Нийл?
- „Един ден от събора“.
1 Абсолютно (фр.). - б. р.
2 В САЩ и Канада празникът се отбелязва в първия понеделник на месец септември. - б. р.
ГЛАВА ШЕСТА
Гамаш се убеждаваше колко красива е околността въпреки проливния дъжд и пронизващия вятър. Кленовете бяха обагрени в тъмночервено и оранжево, а издуханите им от вихъра листа бяха поръсили пътя и канавките като пъстроцветен килим.
Пътуваха с колата от Уилямсбърг в посока Трите бора и се наложи да минат през планинското било, което разделяше двете селища. Пътят се провираше разумно през долините и покрай реката и вероятно следваше стария маршрут на дилижансите. В един момент обаче Бовоар свърна по още по-тесен черен път, осеян с едри дупки. Колата започна да се тресе и Гамаш с усилия четеше бележките си. Отдавна бе тренирал стомаха си да не реагира по най-неприятния начин при подобни обстоятелства, но очите му бяха по-капризни в това отношение.
Бовоар намали скорост, докато приближаваше една голяма пощенска кутия, боядисана в слънчево жълто. Върху нея нечия ръка бе изписала с печатни бели букви номер и фамилия -Крофт. Продължиха напред. Пътят бе обграден от двете страни със стени от високи кленове, които сплитаха короните си в подобие на тунел.
Чистачките бясно чистеха предното стъкло и Гамаш мерна бяла фермерска къща с дървена облицовка. Удобна и уютна наглед, тя бе потънала в море от слънчогледи и ружи, забравили сезона си. От комина й се носеше пушек, който вятърът мигом отвяваше в гората зад нея.
Гамаш отдавна бе научил, че домът отразява собственика си като автопортрет. Вкуса му за цветове, мебели, картини. Всяка малка подробност разкриваше по нещо от същността му. Дали мястото бе запуснато, в безпорядък или пък изрядно като аптека? Дали украшенията бяха подбрани така, че да впечатлят новодошлия, или разказваха за различни моменти от биографията на собственика? Дали пространството бе претрупано от вещи, или максимално изчистено? По време на разследване Гамаш изпитваше силно вълнение всеки път, когато прекрачеше прага на нечий дом. Изгаряше от желание да разгледа къщата на Джейн Нийл, но се налагаше да изчака. Всеки момент обаче щеше да научи тайните на семейство Крофт.