Обърна се към Никол:
- Дръжте си очите на четири и водете подробни бележки за всичко казано. И си дръжте устата затворена, разбрано?
Младата жена го изгледа враждебно.
- Зададох ви въпрос, агент Никол.
- Разбрано. - Направи дълга пауза, преди да добави: - Сър.
- Добре. Инспектор Бовоар, вие водите.
- Веднага - отвърна заместникът му и излезе от колата.
Матю Крофт ги чакаше до входната врата. Пое прогизналите им палта и ги въведе право в кухнята. Всичко беше обагрено в яркочервено и жълто. По рафтовете бяха наредени пъстри съдове и блестяща посуда. Завесите бяха чистобели, бродирани с цветя по ръбовете.
Гамаш хвърли поглед към Крофт, който подреждаше солницата и пиперницата от другата страна на масата. В интелигентните му очи личеше безпокойство, сякаш очакваше да се случи нещо. И се ослушваше. Признаците бяха едва доловими, скрити под дружелюбната му фасада. Главният инспектор обаче не ги пропусна.
- Държа комплекта с лъка и стрелите зад паравана на верандата. Измокрен е, но все пак мога
дави покажа как се стреля, ако желаете.
Крофт говореше на Гамаш, но вместо него отговори Бовоар, с което привлече върху себе си погледа на домакина:
- Това несъмнено ще бъде от полза, но първо бих искал да ви задам няколко общи въпроса.
- Разбира се, питайте.
- Разкажете ми за Джейн Нийл, за взаимоотношенията ви с нея.
- Не бяхме много близки. Понякога се отбивах при нея. Там беше спокойно. Мирно. Беше ми учителка много отдавна, още в старото училище.
- Каква преподавателка беше?
- Забележителна. Само с един свой поглед можеше да ви внуши, че сте единственият човек на земята. Разбирате ли ме?
Бовоар кимна. Арман Гамаш имаше същата дарба. По време на разговор повечето хора се оглеждат наоколо, кимат, махат с ръка. Но не и Гамаш. Всеки, с когото той общуваше, се чувстваше като център на вселената. Бовоар, разбира се, бе наясно, че в това време шефът му попива и най-малката подробност от случващото се. Просто не го показваше.
- Къде работите?
- В общината на Сан Реми, в пътното управление.
- С какво се занимавате там?
- Шеф съм на поддръжката на пътищата. Възлагам задачи на екипите, анализирам проблемни участъци. Понякога само обикалям в търсене на проблеми. А ако попадна на някоя преобърната кола, се надявам да не се натъкна на проблем.
Случва се твърде често. Смъртта обичайно идва нощем, прибира душата на човек по време на сън, спира сърцето му или го пробужда да иде до тоалетната с раздиращо главоболие, преди в мозъка му да се спука някой кръвоносен съд. Дебне го по алеи и станции на метрото. След залез облечени в бяло пазители измъкват кабелите на животоподдържащи машини и канят смъртта в стерилни помещения.
Но в провинцията смъртта идва денем и без покана. Улавя в мрежите си рибари с техните рибарски лодки. Сграбчва деца за глезените, докато плуват. Зиме ги примамва да се спускат с шейни по твърде стръмни склонове и застъпва върховете на ските им. Причаква ги в края на езерото, където снегът доскоро е преминавал в лед, а сега - невидима за блесналите детски очи - лека вълна докосва брега. И кънкьорът описва малко по-голям кръг, отколкото е искал. Смъртта дебне в горите с лък и стрела по свечеряване и зазоряване. Посред бял ден изхвърля от пътя автомобили, чиито гуми свистят отчаяно върху леда или снега, или върху ярката есенна шума.
Винаги известяваха Матю Крофт за пътните катастрофи. Понякога дори стигаше първи до тях. И докато измъкваше мъртвото тяло от автомобила, намираше спасение за охлузеното си сърце и ум в поезията. Рецитираше заучени наизуст поеми от книгите, които бе вземал назаем от госпожица Нийл. А поезията на Рут Зардо му беше най-любима.
В свободните си дни често посещаваше госпожица Нийл. Сядаше в някой удобен дървен стол в градината й, гледаше към потока отвъд флокса и учеше наизуст поеми, които му помагаха да прогонва кошмарите. В това време госпожица Нийл му приготвяше лимонада и оформяше цветните лехи. По някаква причина не му се щеше да споделя с полицаите тези спомени, не искаше да ги допуска толкова близо до себе си.
Преди да успее да продължи, домакинът видимо се напрегна. Миг по-късно Гамаш също го чу - отваряне на врата. Сюзън излезе от избата и пристъпи в кухнята.
Не изглеждаше никак добре. На събранието беше напрегната, но в сравнение със сегашното й състояние онова беше нищо. Кожата й бе почти прозрачна и покрита с петна; тънкият слой пот по нея й придаваше хлъзгав влечугоподобен вид. Щом я пое, Гамаш се убеди, че ръката й е студена като лед. Беше уплашена до смърт. Ужасена. Инспекторът погледна към мъжа й, който вече дори не се опитваше да прикрива страха си. Сякаш бе съзрял не жена си, а някакво привидение - дух, който му носеше недвусмислено ужасно и лично послание.