Но моментът бързо премина. Матю Крофт възвърна обичайния си вид и сега само бледността му свидетелстваше за онова, което криеше. Гамаш предложи стола си на госпожа Крофт, но мъжът й го изпревари и зае една табуретка, а съпругата му седна на неговото място. Никой не продумваше. Гамаш се надяваше Бовоар да запази тишина. Искаше мълчанието да се проточи и да ги пречупи. Жената очевидно се бореше с нещо ужасно и силите й се топяха с всеки изминал миг.
- Искате ли чаша вода? - попита я в този момент Никол.
- Не, благодаря ви, нека направя чай.
След тези думи госпожа Крофт стана от стола си и всичко рухна в миг. Гамаш заби изумен поглед в Никол. Дори да изгаряше от желание да саботира следствието и да провали кариерата си, едва ли би могла да избере по-подходящ момент да се обади.
- Нека ви помогна - каза Никол, скочи от стола си и сграбчи чайника.
Маската на Бовоар за миг се пропука и показа сгърченото му от бяс лице, но в следващия миг инспекторът отново изглеждаше разумен и спокоен.
„Каква тъпа, тъпа жена“ - ругаеше наум, докато се усмихваше доброжелателно. Хвърли поглед към Гамаш крадешком и със задоволство установи, че шефът му също бе втренчен в Никол, макар и не гневно. Търпимостта на главния инспектор за пореден път го ядоса. Кога щеше да поумнее този човек? Какво го караше да бъде толкова толерантен към идиотите?
- Какво работите, госпожо Крофт? - Бовоар реши, че след този гаф вече спокойно може да продължи беседата. Още преди да довърши въпроса си обаче, осъзна собствената си грешка. Намекнал бе, че майчинството не е работа. Но вече пет пари не даваше.
- Три пъти седмично ходя да помагам в офиса за копирни услуги в Сан Реми. Така свързваме двата края.
Бовоар вече съжаляваше за въпроса си. Зачуди се дали не бе излял гнева, натрупан към Никол, върху госпожа Крофт. Огледа помещението и осъзна, че много от домашните вещи са ръчно направени, дори найлоновите калъфи на креслата (те бяха несръчно съшити с телбод и няколко телчета бяха изпадали). Тези хора наистина живееха бедно.
- Доколкото знам, имате две деца - продължи Бовоар в опит да прогони моментния срам.
- Точно така - изпревари отговора на жена си Матю.
- А как се казват?
- Филип и Даян.
- Хубави имена. Колко са големи?
- Филип е на четиринайсет, а Даян на осем.
- А къде са?
Въпросът замря във въздуха, земята сякаш застина. Господин и госпожа Крофт сигурно са били наясно, че Бовоар неизбежно ще стигне дотук. Не бе имал намерение да ги стъписва - не толкова от деликатност или от нежелание да накърни родителските им чувства, а защото искаше да ги подготви отдалеч за въпроса. За да стискат зъби, докато мигът настъпи. За да обтегне нервите им до скъсване. Докато се стигне до момент, когато двамата очакват с нетърпение и ужас въпроса му.
- Не са тук - обади се Сюзън, стиснала до счупване чаената си чаша.
Бовоар я изчака да продължи, без да откъсва поглед от нея:
- За кога сте планирали семейната си вечеря по случай Деня на благодарността?
Коварната смяна на темата накара Сюзън Крофт да зяпне, сякаш Бовоар внезапно бе
преминал на някакъв измислен жаргон.
- Извинете, не ви разбрах?
- Едно от чудесните неща, които съм забелязал у дома, е, че ароматът на печена пуйка остава няколко дни след празника. На следващия ден двамата със съпругата ми готвим супа и това също се усеща. - Гамаш си пое дълбоко дъх и после много бавно обходи с поглед чистите кухненски плотове.
- Щяхме да правим вечерята за Деня на благодарността вчера, но след като научихме за смъртта на госпожица Нийл и всичко останало, решихме да я отложим - обясни Матю.
- Отменили сте я? - възкликна Бовоар с изумление.
Гамаш се зачуди дали колегата му преиграва, но семейство Крофт така или иначе не бяха в състояние да го критикуват за изпълнението му.
- Къде е Даян, госпожо Крофт?
- В дома на една нейна приятелка. Нина Левеск.
- А Филип?
- Не е тук, вече ви казах. Излезе. Не знам кога ще се прибере.
„Добре - реши Бовоар, - дотук с игричките.“
- Госпожо Крофт, след малко ще излезем със съпруга ви да огледаме лъковете и стрелите. Докато сме навън, бих искал да си помислите върху следното нещо. Трябва да разговаряме с Филип. Знаем, че е замесен в инцидента с хвърлянето на тор в селото и че госпожица Нийл го е разпознала.
- Както и останалите - отвърна госпожа Крофт отбранително.