- Два дни по-късно тя е намерена мъртва. Трябва да разговаряме с него.
- Филип няма нищо общо с тази работа.
- Сигурен съм, че сте убедена в това. И че е възможно да се окажете права. Допускахте ли обаче, че е в състояние да нападне двама мъже в Трите бора? Добре ли познавате сина си, госпожо Крофт?
Настъпи я по най-болното място, но тъкмо такава бе целта му. Не че Бовоар беше толкова наясно с взаимоотношенията в семейство Крофт, но знаеше добре, че всеки родител на момче в тийнейджърска възраст изпитва дълбоко спотаен страх, че в къщата му живее непознат.
- Ако не успеем да разговаряме със сина ви, докато сме тук, ще се наложи да извадим разрешение и да го закараме в полицейския участък в Сан Реми за разпит. До края на деня ще разговаряме с него. Тук или там.
Главният инспектор следеше развоя на нещата и знаеше, че на всяка цена трябва да намерят начин да огледат мазето. Тези хора криеха нещо или някого. Каквото и да беше, намираше се долу. И все пак ситуацията беше повече от странна. Гамаш можеше да се закълне, че по време на събранието Матю Крофт бе отпуснат и спокоен. Сюзън Крофт обаче беше демонстрирала силно напрежение и нервност. Сега съпругът й беше същият. Какво бе станало межд увременно ?
- Господин Крофт, можем ли да видим онези лъкове и стрели сега? - запита Бовоар.
- Как смеете?... - Крофт целият трепереше от гняв.
- Тук изобщо не става въпрос за смеене. - Бовоар го изгледа непреклонно. - На събранието тази сутрин главен инспектор Гамаш обясни пределно ясно, че ще се налага да се задават неприятни въпроси. Това е цената, която ще трябва да платите, за да открием убиеца на госпожица Нийл. Разбирам причините за гнева ви. Не искате да подлагате децата си на психологически натиск. Честно казано обаче, мисля, че те вече са травмирани. Давам ви избор. Можем или да разговаряме със сина ви тук и сега, или да го направим по-късно в участъка в Сан Реми.
Бовоар направи пауза. И я проточи. В това време мислено предизвикваше Никол да предложи курабийки. Накрая продължи:
- При разследване на случай с насилствена смърт правилата на нормалния живот временно отпадат. Вие двамата и цялото ви семейство сте сред първите пострадали по този параграф. Знаем добре какво правим и полагаме максимални усилия да причиняваме възможно най-малко страдание... - При тези думи Матю Крофт се изплю с отвращение. - Затова и ви предлагам да се възползвате от избора, който ви дадох. А сега, ако обичате, нека видим лъковете и стрелите.
Матю Крофт си пое дълбоко дъх.
- Оттук. - Изведе ги на верандата, до паравана.
- Госпожо Крофт, бихте ли се присъединили, моля? - заяви Гамаш. Проврял бе глава обратно в кухнята точно в момента, когато жената пристъпваше към вратата на избата.
Сюзън Крофт посърна.
- Ето. - Само това успя да каже Матю Крофт в този момент. - Дървен и метален лък, а също и стрели.
- Това ли са единствените лъкове, които притежавате? - попита Бовоар и вдигна снопа стрели, за да се убеди, че са от типа за стрелба по мишена.
- Да, само тези са - отвърна Крофт без колебание.
Изглеждаха точно както ги бяха описали, само дето бяха по-го леми. Бовоар и Гамаш вдигнаха и подържаха двата лъка подред. И двата бяха тежки, дори простият дървен лък.
- Бихте ли поставили тетивата на дървения лък, ако обичате? - помоли Бовоар.
Матю грабна оръжието, взе една дълга тетива с клупове в двата края и огъна пръчката надолу, като я придържаше между краката си, докато тетивата достигна малката резка на върха. Гамаш забеляза, че това изисква определена сила. След няколко секунди лъкът в стил „Робии Худ“ бе готов.
- Мога ли да го огледам?
Крофт връчи лъка на Гамаш, който забеляза, че дървото е прашно. Но пръст по него нямаше. След това насочи вниманието си към съставния лък. Той наподобяваше традиционния лък повече, отколкото инспекторът очакваше. Вдигна го и забеляза фините паяжини между някои от тетивите. Явно и този лък не бе използван от доста време. Освен това се бе оказал далеч по-тежък, отколкото бе предполагал. Гамаш се обърна към госпожа Крофт:
- По мишени или по животни стреляте?
- По мишени понякога.
- Кой лък използвате?
След миг колебание Сюзън Крофт посочи към дървения.
- Имате ли нещо против да свалите тетивата?
Матю Крофт рязко пристъпи напред.
- Защо?
- Бих искал да се убедя, че съпругата ви е способна да го направи. - Гамаш се обърна отново към Сюзън: - Моля ви.
Жената взе дървения лък, използва крака си за опора и се наведе над оръжието, при което тетивата се измъкна с лекота. Очевидно го правеше редовно. В следващия миг Гамаш го осени още една идея.