- Бихте ли закачили тетивата на лъка, ако обичате?
Сюзън сви рамене, опря пръчката пак до крака си и натисна горната й част. Нищо не се случи. После я насили рязко надолу и закачи тетивата за горния връх. Лъкът беше готов. Подаде го на Гамаш, без да пророни дума.
- Благодаря ви - рече озадачен инспекторът. Не бе успял да потвърди предположението си с тази идея.
- Имате ли нещо против да постреляме? - обади се Бовоар.
- Ни най-малко.
Навлякоха отново дъждобраните, след което излязоха навън. За късмет поройният дъжд бе намалял до слаб ръмеж. Матю бе подготвил кръгла мишена, направена от натъпкан със сено брезентов калъф, върху който с червена боя бяха изрисувани концентрични кръгове. Домакинът им вдигна лъка, постави нова дървена стрела в него и издърпа тетивата назад. Прицели се за секунда или две, след което я пусна. Стрелата се заби в очертанията на втория концентричен кръг. След това Матю Крофт даде лъка на Гамаш, а той на свой ред го предаде на Бовоар - жест, който съпроводи с лека усмивка. Бовоар прие оръжието с въодушевление. Изпитваше голямо желание да го изпробва - в представите си той всеки път уцелваше центъра на мишената и дори получаваше официална покана от канадския национален отбор по стрелба с ловен лък да участва в олимпийските игри. Този така наречен спорт на пръв поглед не изискваше никакви специални умения, а и Бовоар беше изключително добър стрелец с пистолет.
Първата спънка обаче се появи почти незабавно. Беше на косъм да се изложи с надяването на примката в другия край на лъка. Оказа се далеч по-трудно, отколкото си бе представял. След това пък стрелата, която временно придържаше на място с два пръста, сякаш оживя и започна сама да подскача по лъка, като упорито отказваше да легне в пригодения за целта улей. Накрая с големи усилия бе готов да стреля. Пусна тетивата и стрелата излетя от лъка. Размина се с мишената с има-няма километър и половина. Но макар той да пропусна целта, тетивата не допусна тази грешка. Само миг след като Бовоар я пусна, тя се вряза в лакътя му с такава сила, че нещо сякаш отряза ръката му. Сподави няколко ругатни, изтърва лъка и с усилие се постара да не огледа ръката си. Болката бе влудяваща.
- Какво се случи, господин Крофт? - изсумтя Гамаш и приближи Бовоар.
Крофт не избухна в открит смях, но и не се постара да скрие задоволството си.
- Не се тревожете, господин главен инспектор. Господин Бовоар просто натърти ръката си. Случва се при всички начинаещи. Тетивата го удари в лакътя. Както вече споменахте, всички трябва да сме готови за някои неприятни неща.
Крофт го стрелна с твърд поглед и Гамаш осъзна, че мъжът бе подал лъка първо на него. Планирал бе пострадалият да е той.
- Добре ли сте?
Бовоар леко разтриваше ръката си и се оглеждаше за изхвърчалата стрела, пропуснала мишената. Егото му бе почти толкова наранено, колкото лакътя.
- Добре съм, сър. Изненадата беше по-голяма от болката.
- Сигурен ли сте?
-Да.
Гамаш се обърна към Крофт:
- Можете ли да ми покажете как да изстрелям стрелата, без да се нараня?
- Вероятно. Искате да рискувате ли?
Гамаш само изгледа с очакване Крофт, без да му влиза в тона.
- Добре. Хванете лъка по този начин. - Крофт застана до Гамаш и хвана ръката му, докато инспекторът стискаше лъка. - Сега извийте лакътя си така, че да бъде перпендикулярен на земята. Точно така. Сега тетивата ще профучи покрай лакътя ви, вместо да го удари. Поне се надявам.
Гамаш се усмихна. Ако тетивата все пак го удареше, значи така е трябвало. Поне щеше да е подготвен, за разлика от Бовоар.
- Какво още трябва да направя?
- Сега с дясната си ръка поставете стрелата да легне така, че наконечникът й да се опре в малкия дървен нарез на лъка; после наместете оперението й върху тетивата. Добре. Готов сте да изтеглите тетивата назад. Не бива обаче да я държите обтегната твърде дълго, преди да стреляте. След малко ще разберете защо. Застанете ето така. - Крофт му показа да се завърти странично на мишената. Гамаш го стори; чувстваше, че лявата му ръка бързо се уморява, докато държеше тежкия лък в необходимото положение. - Ето го мерника.
Инспекторът направо не вярваше на очите си - Крофт сочеше към една дребна топлийка като онези, които Гамаш вадеше от ризите си след пране и сушене.
- Изравнете главичката на топлийката с центъра на мишената. След това издърпайте тетивата назад с плавно движение, отново изравнете мерника и стреляйте.
Матю Крофт отстъпи назад. Гамаш отпусна лъка, за да даде малко отдих на ръката си, пое си дъх, повтори си наум необходимите стъпки и след това ги направи. Плавно вдигна лявата си ръка и преди да постави стрелата, изви лакътя си така, че да е встрани от тетивата. След това намести стрелата върху изпъкналата част на лъка, закачи края й към тетивата, изравни главичката на топлийката с центъра на мишената и изтегли назад тетивата с плавно движение. Само дето движението не се оказа съвсем плавно. Все едно цял отбор играеше на теглене на въже с него и дърпаше тетивата в обратната посока. Успя да издърпа тетивата докрай с леко трепереща дясна ръка, след което я пусна. Вече не го беше грижа дали тя ще отнесе целия му лакът - беше обзет от едно-единствено желание: да приключи веднъж завинаги с тая идиотска игра. Стрелата изсвистя във въздуха и се размина с мишената като тази на Бовоар. Но поне тетивата също пропусна целта си. Върна се на мястото си, без дори да закачи ръката на Гамаш.