- Добър учител сте, господин Крофт.
- Явно имате ниски стандарти. Вижте къде попадна стрелата ви.
- Не я виждам. Надявам се да не се е изгубила.
- Стрелите никога не се губят. До този момент нямам и една загубена.
- Госпожо Крофт, сега е ваш ред - каза Гамаш.
- Предпочитам да пропусна.
- Моля ви, госпожо Крофт.
Главният инспектор й подаде лъка. В този момент се радваше, че се е пробвал със стрелбата - даде му поредната идея.
- Не съм стреляла от доста време.
- Разбирам - рече Гамаш. - Просто опитайте.
Сюзън Крофт хвана лъка, постави стрелата, сграбчи тетивата и я опъна. Задържа я опъната. И застина така. Докато не се разрида внезапно и не рухна на калната земя, разтърсена от нещо, което нямаше нищо общо с неуспеха й да пусне стрелата. Матю Крофт мигновено коленичи до нея и я притисна към себе си. Гамаш бързо хвана Бовоар за рамото и го издърпа крачка-две встрани. Прошепна му с настойчив шепот:
- Трябва да влезем на всяка цена в мазето. Искам да им предложите сделка. Няма да отведем Филип в полицейското управление, стига да се съгласят да ни покажат мазето още сега.
- Но ние трябва да разговаряме с Филип.
- Съгласен съм, но не можем да направим и двете. Единственият начин да стъпим в мазето е да им дадем в замяна нещо, от което наистина се нуждаят. А те искат да защитят сина си. Според мен това е най-добрият вариант.
Бовоар се замисли над думите на шефа си, докато наблюдаваше как Крофт утешава съпругата си. Ставният инспектор имаше право. Разпитът на Филип можеше да почака. Ситуацията с мазето обаче едва ли търпеше отлагане. След тази демонстрация бе станало ясно, че госпожа Крофт може да борави с лък и стрела, но точно с това оръжие никога не бе стреляла. Явно наблизо имаше друг лък, с който си служеше. Същият, който навярно бе използвал синът й. И който сигурно се намираше в мазето. Долови мирис на дим, който идваше от комина. Надяваше се само да не е прекалено късно.
Питър и Клара разхождаха Люси по горската пътека край реката Бела Бела. Пуснаха я, след като прекосиха мостчето. Кучето се затътри напред, без да показва интерес към изобилието от нови миризми. Дъждът бе спрял, но гъстата трева и пръстта бяха мокри.
- Синоптиците казват, че се очаква проясняване - обади се Питър и подритна изпречил се на пътя му камък.
- Но и ще застудява - вметна Клара. - Очаква се силно застудяване. Трябва да се прибираме. - Обви зиморничаво ръце около себе си. - Имам въпрос към теб. По-точно се нуждая от съвет. Нали си спомняш, че говорих с Йоланд?
- На обяд ли? Да. Защо го направи?
- Ами, защото е племенница на Джейн.
- Не, Клара. Защо го направи всъщност?
„По дяволите, Питър. Наистина ме познаваш добре“ - помисли си Клара.
- Просто исках да бъда учтива...
- Но ти знаеше какво ще се случи. Защо избра точно този момент да се озовеш в подобна ситуация, след като си напълно наясно, че тази жена няма да пропусне шанса да те нарани? Направо ме съсипваш, като правиш такива неща, а те са ти специалитет. Това е лудост.
- Ти го наричаш лудост, аз - оптимизъм.
- Оптимизъм ли е да очакваш, че хората ще постъпят по начин, който влиза в пълно противоречие с досегашното им поведение? При всеки твой опит за сближаване с Йоланд тя се отнася жестоко с теб. Всеки път. И въпреки това ти продължаваш. Защо?
- Какво искаш да кажеш?
- Замисляла ли си се някога как се чувствам всеки път, когато жена ми си го отнесе така, а аз не мога да направя нищо, освен да я събирам късче по късче след това? Веднъж завинаги спри да се надяваш, че хората ще се променят. Йоланд е една жестока, омразна и дребнава жена. Проумей го вече и недей да се доближаваш до нея повече. А решиш ли все пак да го направиш, бъди готова за последиците.
- Това не е честно. Ти, изглежда, ме считаш за някакъв идиот, който няма ни най-малка представа до какво водят действията му. Бях абсолютно наясно, че тя ще постъпи така. И все пак го направих. Защото се налагаше да разбера нещо.