- Какво?
- Исках да чуя смеха на Андре.
- Смеха на Андре ли? Защо?
- Точно за това исках да поговорим. Спомняш ли си ужасния смях, който Джейн ни описа, че чула, когато момчетата замеряли с тор Оливие и Габри? - Питър кимна. - На събранието в църквата чух такъв смях. Беше на Андре. Приближих се до масата им по обяд, за да го накарам да се изсмее отново. И той го направи. Ако има нещо, което знам със сигурност за Йоланд и Андре, то е, че са предсказуеми.
- Но, Клара, Андре е възрастен мъж, той не е бил сред онези маскирани момчета.
Клара зачака. Мъжът й обикновено не загряваше бавно, така че в този момент й се стори весела гледка.
- Бил е Бернар, синът на Андре - възкликна Питър след малко.
- Браво, момчето ми, получаваш бисквитка.
- Джейн е сбъркала, момчетата не са били Филип, Гюс и Клод. Бернар е бил на мястото на един от тях.
- Да го кажа ли на инспектор Гамаш? Или ще си помисли, че просто се възползвам от случая да злепоставя Йоланд? - попита Клара.
- На кого му пука! Гамаш трябва да научи.
- Добре. Днес следобед ще отида в бистрото по време на съвещанието им.
Клара хвърли напред една пръчка с надеждата, че Люси ще хукне след нея. Но тя не го направи.
Господин и госпожа Крофт приеха сделката. Всъщност не разполагаха с кой знае какъв избор. Гамаш, Бовоар, Никол и домакините им заслизаха по тесните стъпала. Цялото мазе бе изрядно подредено за разлика от повечето, които Гамаш бе виждал по време на разследване. Когато сподели наблюдението си, Матю Крофт обясни:
- Това е едно от задълженията на Филип, да чисти и подрежда мазето. В продължение на години го правихме заедно, но на четиринайсетия му рожден ден заявих, че от този момент нататък поверявам тази задача само на него. - Крофт явно си даде сметка как звучи това, защото добави: - Това не беше единственият подарък за рождения му ден.
В продължение на двайсет минути двамата инспектори методично претърсваха помещението. След това сред ските, тенис ракетите и принадлежностите за хокей се натъкнаха на един увиснал на стената колчан, скрит наполовина от картонени мишени. Бовоар внимателно го откачи от куката с помощта на една от тенис ракетите и надзърна вътре. Пет дървени ловни стрели. И нито следа от паяжини. Този колчан беше използван съвсем наскоро.
- Чий е този колчан, господин Крофт?
- На баща ми.
- Съдържа само пет стрели. Това обичайно ли е?
- Така ми остана в наследство. Татко трябва да е изгубил някъде една от стрелите.
- Но вие споменахте, че това е рядко явление. По думите ви ловците почти никога не губят стрелите си.
- Така е, но между „почти никога“ и „никога“ има разлика.
- Ще ми позволите ли? - Бовоар протегна тенис ракетата към шефа си, Гамаш я пое и огледа кръглото кожено дъно на стария колчан, който висеше в края й.
- Да ви се намира фенерче?
Матю му подаде яркожълтото фенерче, което висеше на една близка кука. Гамаш го включи и на дъното на колчана се откроиха шест неясни петънца. Показа ги на Бовоар.
- Доскоро колчанът е съдържал шест стрели - заяви младият инспектор.
- Доскоро? И как го разбрахте?
Гамаш изпита съчувствие към Матю Крофт, докато наблюдаваше опитите му да запази спокойствие. Мъжът полагаше огромни усилия да се владее. Толкова големи, че ръцете му бяха започнали да треперят леко, а гласът му се бе повишил.
- Имам представа от кожени изделия, господин Крофт - излъга Бовоар. - Това е фина телешка кожа, която се използва, загцото е мека, но издръжлива. Тези стрели, доколкото разбирам, са ловни. - При тези думи Крофт сви рамене. - Ако се съхраняват в колчан с кожено дъно, обърнати с наконечниците надолу, нито върховете им се затъпяват, нито пробиват дъното на колчана. Но важното в случая, господин Крофт, е, че кожата не запазва формата на намиращия се в колчана предмет. Толкова е гъвкава, че рано или късно възстановява първоначалната си форма. Тези шест петънца са следи, оставени от наконечниците на шест стрели. И все пак виждаме, че в колчана има само пет. Как е възможно това?
Крофт стисна челюст вместо отговор.
Бовоар подаде тенис ракетата и колчана на Никол и я инструктира да ги държи, докато той и Гамаш довършат търсенето. Матю Крофт се приближи до съпругата си и я прегърна, двамата зачакаха покорно съдбата си. В следващия половин час инспекторите претърсиха методично помещението сантиметър по сантиметър. Бяха на косъм да се откажат, когато Бовоар приближи пещта. И едва не ги настъпи. Пред очите им се разкри дървен лък, а до него лежеше брадва.