- Браво, Никол - поздрави я Гамаш, като стана и кимна.
„О, само почакайте - помисли си тя, - почакайте татко да чуе за всичко това.“
- Значи решаваме следното: оставяме семейство Крофт в дома им, докато получим резултатите от лабораторията - обяви главният инспектор.
На финала на съвещанието всички се надяваха разследването да приключи още на следващия ден. Но Арман Гамаш бе достатъчно голям професионалист, за да разчита на една-единствена теория. Беше решил да не прекратява разследването. Щеше да играе на сигурно.
Наближаваше пет - време да потеглят към бистрото. Преди това обаче главният инспектор трябваше да свърши още нещо.
ГЛАВА СЕДМА
Гамаш прекоси бистрото и кимна на Габри, който подреждаше масите. Всеки търговски обект на тази улица имаше връзка със съседния и в дъното на заведението инспекторът откри врата към Myrna’s Livres, Neufs et Usages.1
Влезе в книжарницата и в ръцете му незнайно как се озова оръфано копие на „Създание“. Беше я чел още при излизането й преди няколко години. Заглавието винаги му напомняше за деня, когато дъщеря му Ани, тогава първокласничка, се прибра от училище с домашно по английски език, за което трябваше да изброи три вида бобови растения. Написала бе: „зелен боб, жълт боб и човешки боб“2.
Обърна книгата и се вгледа в задната корица, където бе поместена кратка биография на автора - известния лекар и генетик от университета „Макгил“ доктор Винсент Гилбърт. На снимката той гледаше навъсено, което бе малко странно за писател, изпълнен с толкова състрадание. В „Създание“ Гилбърт разказваше за съвместната си работа с брат Албер Мею в болница „Ла порт“ и най-вече за лечението на мъже и жени със синдрома на Даун. Страниците на книгата бяха изпълнени с размишления за всичко, което докторът бе проумял по отношение на тези хора, човешката природа и самия себе си. Забележително изследване на арогантността, смирението и най-вече на прошката.
Стените в помещението бяха скрити зад книжни лавици - всичките подредени, надписани и запълнени с нови и употребявани книги на английски и френски език. Мирна се бе постарала да създаде атмосфера, която напомняше повече за библиотеката на културен и спокоен селски дом, отколкото за книжарница. Край откритата камина бе подредила два люлеещи се стола, а срещу тях - диван. Гамаш се отпусна в един от столовете и си припомни красотата на „Създание“.
- Наистина добра книга - рече Мирна и се стовари в съседния стол. Носеше купчина стари книги и стикери с цени. - Всъщност още не сме се запознали. Аз съм Мирна Ландерс. Видях ви на събранието в църквата.
Гамаш стана и се ръкува с нея усмихнат.
- И аз ви забелязах.
Мирна се изсмя.
- Трудно е да не ме забележи човек. Аз съм единствената чернокожа в Трите бора, а и не съм от най-слабите жени.
- Двамата с вас си приличаме - коментира Гамаш с усмивка и поглади стомаха си.
Жената взе една книга от купчината пред себе си.
- Чели ли сте я? - В ръката си държеше износен екземпляр на книга на брат Албер със заглавие „Загуба“.
Гамаш поклати глава, преценил, че произведението едва ли спада към категорията „развлекателни четива“. Мирна завъртя книгата в едрите си ръце и я погали.
- Според неговата теория животът е поредица от загуби - обясни жената след малко. -Загуба на родители, на любими хора, на работа. Така че смисълът на живота ни трябва да е нещо повече от тези неща и хора. В противен случай ще изгубим себе си.
- А вие как мислите?
- Смятам, че е прав. Работех като психолог в Монреал до-преди няколко години, когато реших да се преместя тук. Голяма част от хората, прекрачили прага на кабинета ми, преживяваха житейски кризи и повечето от тези кризи се свеждаха до различни загуби. Загуба на брак или на връзка с много важен за тях човек. Загуба на сигурност. На работа, дом, родител. Нещо ги принуждаваше да търсят помощ и да се разровят в душите си. Често пъти катализатор за тези случаи беше някаква промяна и загуба.
- Едно и също нещо ли са промяната и загубата?
- Могат да бъдат. Особено за човек, който няма необходимите умения да се приспособява към нови ситуации.
- Загуба на контрол?
- Да, това е една много съществена причина, разбира се. Повечето от нас нямат нищо против промените, стига идеята за тях да е наша. Но промяна, причинена от външен фактор, е в състояние да потопи в отчаяние някои хора. Мисля, че брат Албер е много точен в преценката си. Животът е поредица от загуби. Но, както се изтъква в книгата, тези загуби ни даряват със свобода. Ако можем да приемем, че на този свят няма нищо постоянно, че промените са неизбежни; ако сме в състояние да се адаптираме към тях, тогава ще бъдем по-щастливи.