- Какво имате предвид, докторе?
- Ако смъртта на госпожица Нийл е била нещастен случай, тогава убиецът й явно е имал много лоша карма. Сред всички случаи на смърт при лов, които съм разследвала като съдебен лекар, не е имало и един, в който да е замесен добър стрелец с лък.
- Искате да кажете, че ако това е направено от добър стрелец с лък, със сигурност е било пред умишлено ?
- Искам да кажа, че това е сторено от добър стрелец с лък, а такива ловци не допускат грешки. Вие си направете необходимите изводи.
Жената се усмихна топло, а след това кимна към хората на съседната маса. Гамаш си спомни, че доктор Харис живее в околността.
- Имате къща в Клегхорн Холт, нали така? Близо ли е?
- На двайсетина минути път оттук в посока абатството. Познавам добре Трите бора от Tours Des Arts. Питър и Клара Мороу живеят тук, нали? Ей там? - Посочи през прозореца към червената тухлена къща отвъд площада.
- Точно така. Познавате ли ги?
- Само картините им. Питър Мороу е член на Кралската академия, много изтъкнат художник. Рисува изумителни картини с много мрачна атмосфера. На пръв поглед изглеждат абстрактни, но в действителност са свръхреалистични. Той взема даден предмет, тази чаша вермут, да речем - доктор Харис вдигна чашата, - и го доближава много. - Приведе се напред така, че миглите й докоснаха капчиците по външната страна на чашата. - После с помощта на микроскоп навлиза още по-навътре в нещата. И в резултат се получава ето това. -Постави чашата обратно на масата. - Творбите му са направо изумителни. А рисуването на всяка картина, изглежда, му отнема цяла вечност. Не знам откъде намира това търпение.
- А какво ще кажете за Клара Мороу?
- Притежавам една от картините й. По мое мнение е страхотен художник, но се различава много от него. Изкуството й е много женско, с множество голи женски тела и алюзии за богини. Направи чудесна серия картини на тема „Дъщерите на София“.
- Трите светици Вяра, Надежда и Любов?
- Впечатлявате ме, господин инспектор. Притежавам една от тези картини. „Надежда“.
- А познавате ли Беи Хадли?
- Оня Хадли с мелниците ли? Не съвсем. Работили сме заедно на няколко пъти. „Артс Уилямсбърг“ всяка година организира градинско парти и то често пъти е в имота на майка му. Така че той винаги присъства. Предполагам, че сега имотът е негов.
- Никога ли не се е женил?
- Не. Наближава петдесетте и още е ерген. Чудя се вече дали изобщо ще се ожени.
- Кое ви кара да мислите така?
- Просто е често срещано явление. Никоя жена не е в състояние да застане между майка и син, макар да не мисля, че Беи Хадли гореше от синовна обич към майка си. Всеки път, когато говореше за нея, споменаваше как го е унижавала по един или друг начин. Някои от историите му бяха ужасни, но той като че ли не си даваше сметка. Винаги съм се възхищавала на такива прояви.
- А какво работи?
- Беи Хадли ли? Не знам. Открай време ми се струва, че не се занимава с нищо. Според мен е последица от ужасното отношение на майка му към него. Колко тъжно само.
- Трагично. - Пред погледа на Гамаш изплува високият слаб симпатичен мъж, който приличаше на леко замаян професор.
Шарън Харис вдигна книгата от масата и прочете текста на задната корица.
- Добра идея. - Изглеждаше впечатлена от прочетеното.
Гамаш имаше усещането, че е чул от доктора все неща, които вече му бяха известни. Вероятно не за първи път. Жената си тръгна и инспекторът се върна към книгата. Прелисти до отбелязаната страница и отново се втренчи в илюстрацията. Не беше изключено. Имаше вероятност да е така. Плати сметката, навлече служебното си палто и напусна топлия уют на помещението. Отвън го връхлетяха студът, влагата и спускащият се мрак.
Клара стоеше вторачена в сандъка пред себе си и се молеше той да й заговори. Нещо й бе казало да започне работа върху голям дървен сандък. И тя го направи. Сега бе в студиото си и го гледаше втренчено, докато се опитваше да си припомни защо изработването на голям сандък й се бе сторило добра идея. Нещо повече. Защо й се бе сторило като артистична идея? И каква изобщо беше проклетата идея?
Чакаше сандъкът да й проговори. Да изрече нещо. Каквото и да е. Дори някоя глупост. Друг е въпросът защо смяташе, че един сандък - дори да продума - ще й каже нещо умно. Кой изобщо се вслушваше в разни сандъци?
Изкуството й беше интуитивно, а Клара имаше умения и образование. Завършила бе най-добрия колеж за изобразителни изкуства в Канада, дори бе преподавала известно време там, преди тясната му дефиниция за изкуство да я прогони. От центъра на Торонто в центъра на Трите бора. Случи се преди десетилетия и до този момент още не бе успяла да взриви света на изкуството. Но пък това може би се дължеше отчасти на факта, че очаква съобщения от сандъци. Прочисти ума си и призова вдъхновението. Пухкав кроасан се стрелна в мислите й, последван от градината й, която се нуждаеше от косене. След това проведе мислен спор с Мирна относно цените, на които сигурно щеше да изкупи някои от старите книги на Клара. Сандъкът, от своя страна, продължаваше да мълчи.