Гамаш кимна. Значи все пак бе проумяла всичко. По някаква ирония на съдбата и двамата бяха прогледнали в някакво подобие на сандък - чакало.-
След завръщането им в бистрото Гамаш си поръча горещ сайдер и отиде да се измие. Пусна силна струя гореща вода върху измръзналите си ръце и изчопли късчета кора от драскотините си. После се присъедини към Клара и седна в едно от креслата до камината. Госпожа Мороу отпиваше от бирата си и прелистваше „Голяма момчешка книга за лова“. Остави я на масата и я плъзна към него.
- Вие сте много мъдър човек. Аз съвсем бях забравила за чакалото, ловните пътеки и прочее.
Гамаш сключи длани около каничката с горещ дъхав сайдер и зачака. Усети, че Клара има нужда да говори. Измина приятна минута тишина, преди събеседницата му да се обади отново:
- Питър е там с Беи. - Кимна към масата им. - Не съм сигурна дали изобщо е усетил, че съм излизала.
Инспекторът проследи погледа й. Питър разговаряше с една сервитьорка, а Беи гледаше към тях двамата. Всъщност не точно. Гледаше Клара. Бързо се обърна към Питър, усетил погледа на Гамаш.
- Трябва дави кажа нещо - рече Клара.
- Надявам се да не е прогнозата за времето - ухили се Гамаш.
Клара се смути.
- Нищо, продължете - окуражи я. - Да не е за чакалото или за еленската пътека?
- Не, за тези неща ще се наложи да помисля малко. Обезпокоиха ме, а аз дори не изпитвам замайване.
Клара го дари с топла усмивка и Гамаш изпита надежда, че не се е изчервил. Явно все пак не бе успял да прикрие слабостта си в гората. Е, списъкът с хората, които го считаха за перфектен, намаляваше с един човек.
- Какво искахте да ми кажете?
- Става дума за Андре Маланфан. Съпруга на Йоланд. Когато разговарях с жена му на обяд, чух смеха му. Беше много необичаен. Едновременно кух и пронизващ. Жлъчен. Джейн ми е описвала подобен смях. Чула го от едно от момчетата, които хвърляли тор.
Гамаш обмисли тази информация, докато отпиваше от питието си, загледан в камината. Топлата течност премина през гърдите му и се плъзна към стомаха.
- Мислите, че синът му Бернар е бил с онези момчета.
- Там е работата. Едно от момчетата е липсвало. Но Бернар е бил там.
- Разпитахме Гюс и Клод. И двамата отричат да са били там, което не е изненадващо.
- Филип се извини за хвърлянето на тор, но това нищо не значи. Всяко местно хлапе се бои от Берни. Мисля си, че Филип би признал и убийство, ако това ще го спаси от тормоза на онова момче. Всички изпитват ужас от него.
- Възможно ли е Филип дори да не е бил там?
- Възможно е, макар и не много вероятно. Абсолютно сигурна съм обаче, че Бернар Маланфан е замерял с тор Оливие и Габри и се е наслаждавал на това.
- Бернар е внук на сестрата на Джейн Нийл - каза бавно Гамаш, докато мислено навързваше нещата.
- Да - потвърди Клара и загреба цяла шепа бирени фъстъци.
- Но те всъщност не бяха близки, както знаете. Не мога да си спомня кога Джейн се е срещала за последно с Йоланд по неофициален повод. Между тях имаше пропаст.
- Какво се е случило?
- Не съм запозната с подробностите. - Клара прозвуча колебливо. - Знам само, че беше нещо, свързано с къщата. Домът на Джейн е бил собственост на родителите й, имало е някаква разправия. Джейн твърдеше, че двете с Йоланд били много близки навремето. Гостувала й като дете. Играели карти. Едната игра била с Дама купа. Всяка нощ Джейн поставяла картата на кухненската маса и карала Йоланд да я запомни, защото на сутринта щяла да се промени.
- И променяла ли се?
- Там е работата. Наистина се променяла. Всяка сутрин Йоланд слизала в кухнята и била убедена, че картата е различна от онази, поставена на масата предната вечер. Пак била Дама купа, но самото изображение било различно.
- Но картата наистина ли е била различна? Искам да кажа, Джейн наистина ли я е променяла по някакъв начин?
- Не. Но е била наясно, че едно дете не е способно да запомни всяка подробност. А има и нещо друго. Знаела е, че всяко дете жадува да повярва в магията. Много е тъжно.
- Кое? - запита Гамаш.
- Йоланд. Чудя се в какво ли вярва днес.
Гамаш си припомни разговора с Мирна и се зачуди дали Джейн не е искала да научи на нещо друго малката Йоланд. Че животът е изпълнен с промени, но човек не бива да се страхува от тях.
- Виждала ли се е Джейн с Бернар? Би ли го разпознала?