- Може да го е виждала доста често през последната година и нещо, но от разстояние -отвърна Клара. - Бернар и другите хлапета от областта хващат училищния автобус от Трите бора.
- Къде по-точно?
- Горе, до старото училище, за да не се налага автобусът да прекосява цялото село. Някои родители оставят децата си на спирката доста преди това, когато са заети с нещо, и хлапетата трябва да чакат. Така че понякога слизат в селото да се поразходят.
- А какво става, когато е студено или има буря?
- Повечето родители остават в колата с децата си, държат ги на топло, докато пристигне автобусът. Но други просто ги изтърсват на спирката и ги зарязват. Тимър Хадли
подслоняваше такива хлапета в къщата си, докато им дойде превозът.
- Много мило - вметна Гамаш.
Клара видимо се изненада.
- Така ли? Сега, като се замисля, предполагам, че да. Но подозирам, че е имало и друга причина. Тимър се страхуваше да не я осъдят, ако някое дете почине от измръзване или се случи нещо подобно. Да ви кажа честно, бих предпочела да умра от студ пред това да пристъпя прага на онази къща.
- Защо?
- Тимър Хадли бе отвратителна жена. Само вижте бедния Беи. - Клара рязко кимна към приятеля си и Гамаш се обърна точно навреме, за да улови втренчения в тях поглед на Беи Хадли. - Тя го осакати така. Беше егоистична и манипулативна жена. Дори Питър изпитваше ужас от нея. Някога е прекарвал училищните ваканции у Беи, за да му прави компания и да опита да го защити от онази жена в онова чудовищно подобие на къща. Нищо чудно, че го обичам толкова. - За миг Гамаш не бе сигурен кого имаше предвид Клара, Питър или Беи. -Питър е най-чудесният мъж на света и щом дори той ненавиждаше Тимър и се страхуваше от нея, значи е имало много сериозна причина.
- Как са се запознали двамата?
- В „Абът“, частното мъжко училище до Ленъксвил. Изпратили са Беи там на седемгодишна възраст. Питър също е бил на седем. Двамата са били най-малките хлапета там.
- Какво толкова страшно е сторила Тимър? - Гамаш се опита да си представи двете изплашени до смърт момчета.
- Най-малкото е откъснала едно наплашено малко момче от къщата му и го е захвърлила в училищен пансион. Бедният Беи е бил напълно неподготвен за живота там. Живели ли сте някога в училищен пансион, инспекторе?
- Не. Никога.
- Имате късмет. На такива места властва дарвинизмът в най-чистата му форма. Приспособяваш се или умираш. Там човек се научава на уменията, които му позволяват да оцелее, като лъжа, измама, грубост. А ако е неспособен на това, просто се крие в миша дупка. Но в крайна сметка дори това не го спасява.
Питър бе обрисувал повече от ярко живота в „Абът“. Дори сега Клара си представяше ясно как бравата бавно, бавно се завърта. Как вечно отключената врата към спалнята на момчетата бавно, бавно се отваря. Как ученици от по-горните класове се промъкват на пръсти в стаята с идеи за всевъзможни гаври. Питър в крайна сметка бе проумял, че чудовищата не се крият под детските легла. Всеки път, щом Клара се сетеше за двете малки беззащитни момчета, сърцето й се късаше. Вдигна поглед към масата им и видя двама възрастни мъже, привели толкова близо една до друга побелелите си глави, че почти се докосваха. Прииска й се да се втурне към тях и да ги защити от всичко лошо.
- Матей 10:36.
Клара се извърна рязко към Гамаш, който я наблюдаваше с такава нескрита нежност, че тя се почувства едновременно беззащитна и защитена. Вратата на спалнята се затвори.
- Не ви разбрах?
- Цитат от Библията. Беше сред любимите на първия ми началник, инспектор Комо. Евангелие на Матей, глава десета, стих трийсет и шести-.
- Никога няма да простя на Тимър Хадли онова, което е сторила на Беи - изрече тихо Клара.
- Но Питър също е бил там - напомни също толкова тихо Гамаш. - Родителите му са го изпратили там.
- Прав сте. Неговата майка също си я биваше. Но той е имал повече съпротивителни сили. И все пак е преживял истински кошмар. Да не говорим за случая със змиите. Един ден Беи и Питър си играели на каубои в мазето, когато се натъкнали на змийско гнездо. Беи твърди, че пълзели навсякъде по пода. Имало и мишки. Тук няма къща без мишки, но не във всяка има змии.
- Има ли още змии там?
- Не знам. - Стъпеше ли в къщата на Тимър, Клара виждаше змии навсякъде: свили се на кълба в тъмни ъгли, проврели се под столовете, провиснали от гредите. Може би всичко бе плод на въображението й. А може би не. Накрая категорично бе отказала да влиза в къщата на Тимър чак до последните няколко седмици от живота й, когато бяха нужни доброволци. Но дори и тогава Клара ходеше там заедно с Питър и стоеше далеч от тоалетната. Знаеше си, че зад казанчето се бе свило кълбо змии. Така и не посмя да стъпи в мазето. Дори не доближи онази врата до кухнята, зад която се долавяше хлъзгането на змиите и вонята на блатото.