Клара мина на скоч, след което и двамата се загледаха през прозореца към викторианските кули, които едва се подаваха иззад дърветата на склона.
- Но нали Тимър и Джейн са били много добри приятелки? - подхвърли Гамаш.
- Прав сте. Но Джейн се разбираше с всеки.
- С изключение на племенницата си Йоланд.
- Което нищо не значи. Йоланд се погажда трудно и със самата себе си.
- Имате ли представа защо Джейн не е позволявала на никого да влиза в другите стаи на дома й освен кухнята?
- Ни най-малка. Но тя ни покани да отпразнуваме включването й в изложбата. Искаше да се съберем във всекидневната й вечерта след изложбата - отвърна Клара.
- Кога се случи това? - попита Гамаш и се приведе напред.
- В петък, по време на вечеря. След като научи, че картината й е одобрена.
- Чакайте малко! - изрече възбудено Гамаш и плъзна лакти по масата. - Казвате, че в петъка, преди да умре, е поканила всички на парти в дома си? За първи път в живота си?
- Да. Ние сме ходили на вечеря и на празненства у тях хиляди пъти, но винаги ни е посрещала в кухнята. Този път искаше да направи събирането във всекидневната. Толкова ли е важно?
- Не знам. Кога е откриването на изложбата?
- След две седмици.
И двамата замълчаха, бяха потънали в размисъл за предстоящото събитие. В този момент Клара обърна внимание на часа.
- Трябва да тръгвам. Ще имаме гости за вечеря. - Двамата станаха и госпожа Мороу се усмихна. - Благодаря ви, че открихте чакалото.
Гамаш се поклони леко и проследи с поглед как жената се провира между масите. Кимаше и махаше на разни хора, докато стигна до масата на Питър и Беи и целуна съпруга си по челото. Двамата мъже се изправиха едновременно, като един, и излязоха от бистрото заедно с Клара, сякаш бяха семейство.
Гамаш вдигна „Голяма момчешка книга за лова“ от масата и отгърна предната корица. От вътрешната й страна с големи, тумбести и малко детински букви бе изписано: „Б. Маланфан“.
В пансиона Гамаш завари Оливие и Габри да се приготвят за вечеря у семейство Мороу, за която всеки трябваше да си носи храна.
- Във фурната има овчарски пай7, ако сте гладен - подхвърли Габри на излизане.
Инспекторът се качи на втория етаж и почука на вратата на агент Никоя. Предложи й да се срещнат долу след двайсет минути, за да продължат сутрешния си разговор. Никоя се съгласи, а Гамаш поясни, че тази вечер ще вечерят в пансиона, така че не е нужно да се гласи. Младата жена кимна, благодари му и затвори вратата, след което се върна към заниманието си от последния половин час. И по-точно - продължи да си блъска главата над въпроса какво да облече. Кой от всички костюми, взети назаем от сестра й Анджелина, бе най-подходящ за случая? Кой от тях щеше да внуши на околните, че Ивет е интелигентна и силна, че един ден ще бъде главен инспектор и е най-добре да не застават на пътя й? Кой казваше: „Харесвайте ме“? Кой беше правилният избор?
Гамаш се добра до стаята си и щом отвори вратата, изпита силното желание да се хвърли върху покритото с чисти бели завивки месингово легло. Искаше само да потъне в него, да затвори очи и да се унесе бързо в дълбок сън. Помещението бе обзаведено простичко -скромни бели стени и вишневочервен дървен шкаф с чекмеджета. Едната стена мамеше погледа със стар маслен портрет; избелял персийски килим покриваше дървения под. Стаята бе уютна и спокойна. Поколеба се за миг, но с решителна крачка се отправи към банята. Душът го освежи. Облече домашни дрехи и се обади на Рен-Мари, след което събра записките си и слезе във всекидневната. Всичко това вмести в двайсет минути.
Ивет Никоя се появи половин час по-късно. Решила бе да сложи костюм, който излъчва власт. При влизането й Гамаш не вдигна поглед от записките си.
- Имаме проблем. - Инспекторът остави бележника си и изгледа Никоя, която седеше срещу него с кръстосани крака и ръце. Беше самата отдаденост. - Всъщност вие имате проблем. Който обаче е и мой, тъй като засяга разследването ни.
- Наистина ли, сър? И какъв е той?
-Добре разсъждавате, агент Никоя.
- Нима това е проблем?
- Всъщност е основният ви проблем. Вие сте самодоволна и арогантна. - Тихите му думи сякаш я халосаха по главата. Никой досега не си бе позволявал да й говори така. - Започнах с факта, че разсъждавате добре. На съвещанието днес следобед демонстрирахте отлични дедуктивни умения. - Никоя се изпъна в стола си. По-спокойна, но нащрек. - Но това не е достатъчно - продължи Гамаш. - Трябва да използвате ума си. А не го правите. Гледате, но не виждате. Слушате, но не чувате.