„Точно това е - помисли си, зърнала спасителен пояс. - Гамаш изпитва професионална ревност. Нямам вина за това.“ Успя да издрала от бурното море и да се добере до суша. В последния момент нечии ръце се бяха вкопчили в глезените й в опит да я повлекат обратно, но тя бе успяла да се добере до своя спасителен остров.
- Хората се учат от грешките си, агент Никоя.
»Да, да.“
1 Книгите на Мирна. Нови и употребявани (фр.). - б. р.
2 Грешката се дължи на близкото произношение на английските думи beans (боб) и beings (същества); human beings - човешки същества. - б. пр.
3 Популярен цитат от Шекспировата трагедия „Юлий Цезар“; превод от англ. Валери Петров, 1973 г. - б. р.
4 Джон Дън (1572-1631) е английски поет и англикански проповедник. - б. р.
5 Думата за чакало на английски - blind, означава също и „сляп“. - б. р.
6 „И неприятели на човека ще бъдат домашните му“. - б. р.
7 Пай с месо и картофено пюре. - б. р.
ГЛАВА ОСМА
- О, страхотно! - надникна от антрето Рут. - Първи пристигат селяните1.
- Bonjour, mes amours-! - извика Габри и влезе в къщата с валсова стъпка. - Здрасти и на теб, Рут.
- Изкупихме всичката здравословна храна в магазина. - Оливие се мушна в кухнята и стовари на плота два овчарски пая и две големи хартиени торби с покупки.
- Сбъркала съм, не са селяните, а две дърти чанти - продължи да се шегува с тях Рут.
- Ау, каква мръсна уста имаш! - възмути се престорено Габри.
- Кой го казва? - ухили се Рут. - Какво ми носите?
- Сапун, за да измиеш мръсната си уста!
Габри сграбчи торбите и с жест на вманиачен фокусник ги преобърна. По пода се посипаха пакети чипс, консерви с кашу, домашни шоколади от Maison du Chocolat Marielle в Сан Реми. Имаше още бонбони асорти, сирене „Сан Андре“, желирани бонбонки и кекс, както и шоколадови десертчета.
- Злато! - изкрещя Клара, щом ги видя. Коленичи и загреба с шепи от сладките изкушения. -Мое, всичко е мое.
- Знаех си аз, че си шокохоличка - обади се Мирна и сграбчи съвършените шоколади, приготвени с любов от мадам Мариел.
- Във време на криза човек не подбира много. - Клара разкъса целофанената опаковка на десертчетата, налапа едно и като по чудо успя да задържи в уста половината от него. Останалото полепна по лицето и косата й. - Не съм ги вкусвала от години. Дори десетилетия.
- А така ти подхождат - подхвърли Габри. В лицето на Клара сякаш бе избухнала пекарна.
- И аз донесох хартиени торби - обади се Рут и посочи към кухненския плот.
Питър бе застанал тъкмо до плота. Обърнат с гръб към гостите и дори по-скован от обикновено. Ако сега го видеше, майка му определено би се гордяла със Стойката и емоционалното му състояние.
- Кой какво иска? - попита рязко, втренчен в рафтовете.
Зад гърба на Питър гостите се спогледаха. Габри изчисти косата на Клара от полепналите парченца сладко и потърси с поглед мъжа й. Клара сви рамене и осъзна мигновено, че с този наглед невинен жест е предала Питър. Само с едно движение се бе разграничила от лошото му поведение, макар че самата тя бе виновна за него. Точно преди идването на гостите бе споделила с Питър за съвместното си приключение с Гамаш. Разказа му - оживена и възбудена - за сандъка, за гората и вълнуващото изкачване към чакалото. Но сред пороя от думи така и не забеляза нарастващото мълчание на мъжа си. Пропусна мълчанието и отчуждението му, докато не стана твърде късно. Тогава Питър вече се бе усамотил на своя леден остров. Клара ненавиждаше това негово убежище. От него съпругът й само наблюдаваше, съдеше и подхвърляше саркастични забележки.
- И разплетохте ли смъртта на Джейн ти и твоят любим герой?
- Мислех, че ще си доволен. - Не беше съвсем вярно. Ако изобщо бе помислила за него, сигурно щеше да предугади реакцията му. Но тъй като Питър се чувстваше уютно на самотния си остров, тя самата също се оттегли на своя, изпълнена с праведно негодувание и убедена, че правото е на нейна страна. Повтаряше си: „Аз съм права, а ти си едно безчувствено копеле“, което я караше да се чувства още по-спокойна и по-сигурна.
- Защо не ми каза? - попита я Питър. - Защо не ме помоли да дойда с теб?
Ето го и него. Логичния въпрос. Питър никога не си губеше времето с увъртане. За нещастие, днес неговата директност не й изнасяше. Задал й бе единствения въпрос, който Клара се боеше да зададе сама на себе си. Но защо? Внезапно спасителният й остров взе да потъва.