В това състояние я завариха пристигащите гости. А сега Рут обясняваше, че също е донесла храна, която желае да сподели. Явно смъртта на Джейн я бе разтърсила до мозъка на костите, помисли си Клара. Доказателството за мъката й стърчеше на кухненския плот - истинско алкохолно съкровище от скъпи бутилки джин, вермут и скоч. А Рут не разполагаше със съкровища. Голямата поезия не плаща сметките. Клара дори не можеше да си спомни кога за последно старицата е купувала нещо за пиене със собствени пари. Днес обаче бе пътувала чак до Уилямсбърг, за да вземе тези бутилки, след което ги бе домъкнала до къщата на Клара и Питър.
- Стоп! - изръмжа Рут и размаха бастуна си към Питър, който се канеше да отвие капачката на джина. - Това е мое. Да не си го пипнал. Нямаш ли собствена пиячка, която да предложиш на гостите си, а? - попита настойчиво, изблъска го настрана и напъха бутилките обратно в хартиените торби. След това ги гушна и ги скри някъде в антрето. - Налей ми един скоч -разпореди се оттам.
Може и да беше странно, но Клара се чувстваше далеч по-удобно с тази Рут, отколкото с временната й щедра версия. Предпочиташе познатото зло.
- Спомена, че искаш да продадеш някакви книги? - вметна Мирна и се отправи към всекидневната с бутилка червено вино и торба бонбони асорти в ръце.
Клара я последва с благодарност, доволна да се отдалечи от Питър, който й бе обърнал гръб укорително.
- Онези криминалета. Ще ми се да купя още няколко, но първо трябва да разкарам тия.
Двете вървяха покрай изобилните книжни лавици и Мирна от време на време избираше по някое заглавие. Клара имаше много специфичен вкус за книги. Повечето от тях бяха на британски автори и със селска тематика. Мирна можеше с часове да се рови из библиотеката й. Усещаше, че само да надзърне в книжната сбирка на някой човек или пък в количката му за пазаруване в универсалния магазин, веднага ще добие представа що за птица е.
Не разглеждаше тези книги за първи път. Пестеливата двойка обикновено продаваше част от тях на всеки няколко месеца и ги заменяше с други, които намираше в книжарницата на Мирна, сред заглавията втора ръка. Книгите бяха най-различни. Шпионски романи, книги за градинарство, биографии, специализирана литература, но най-вече криминални романи. Библиотеката на семейство Мороу беше истински хаос. Личеше си обаче, че на някакъв етап са се опитали да въведат ред в нея - книгите за художествена реставрация например бяха подредени по азбучен ред, макар сред тях да имаше една с объркано място. Мирна несъзнателно я премести където трябва. Досещаше се кой се е опитал да подреди книгите, но е изоставил идеята в полза на артистичния хаос.
- Ето. - Щом стигнаха края на рафтовете, Мирна огледа купчината книги, която бе събрала.
Откъм кухнята се разнесе обещаващият аромат на вкусна храна. И напомни на Клара за
Питър, обърнал й гръб и застинал в гнева си. Защо не му беше казала за чакалото и еленската пътека още на момента?
- Ще ги изкупя по долар парчето - заяви Мирна.
- Какво ще кажеш да направим замяна? - предложи Клара и подхванаха старата изпитана процедура. Накрая и двете останаха доволни.
Междувременно към тях се бе приближила Рут и се бе зачела в задната корица на една книга на Майкъл Инис-.
- От мен би излязъл добър детектив - заяви Рут, но забелязала изумения поглед на събеседничките си, поясни: - За разлика от Клара, аз виждам хората такива, каквито са. Виждам мрака у тях, гнева, дребнавостта.
- Които ти предизвикваш, Рут - вметна Клара.
- Вярно е. - Рут се изсмя гръмко, след което изненадващо взе Клара в обятията си и я притисна с необичайна сила. - Неприятна съм и антипатична...
- Вярно ли, не бях забелязала - подхвърли Мирна.
- Не може да се отрече. Това са най-добрите ми качества. Останалото е само фасада. В действителност истинската загадка е защо не са повече хората, които извършват убийства. Да си човек, трябва да е ужасно. В Societe des Alcools чух, че онзи некадърник Гамаш е претърсил къщата на Крофт. Каква нелепост.
Върнаха се обратно в кухнята, където вече бе сервирана обилна вечеря в димящи тенджери, от които всеки можеше да си взема на корем. Беи наля на Клара чаша червено вино и седна до нея.
- За какво си говорихте?
- Не съм съвсем сигурна. - Клара му се усмихна. - Рут каза, че Гамаш бил претърсил къщата на Крофт. Вярно ли е?
- Той не ти ли го сподели днес следобед? - изсумтя от другия край на масата Питър.
- О, да, било голяма работа - обади се Оливие, който се стараеше да не обръща внимание, че Питър изтърсва рязко храна в чинията му с лъжицата за сервиране. - Преобърнал цялата къща с главата надолу и явно е открил нещо.