Выбрать главу

- Но няма да арестуват Матю, нали? - запита Клара и вилицата й застина във въздуха.

- Възможно ли е Матю да е убил Джейн? - подхвърли Беи, докато предаваше нататък тенджерата с печено месо и чили сос. Отправил бе въпроса към цялата група, но някак инстинктивно се бе обърнал към най-добрия си приятел.

- Не вярвам - отговори Оливие, след като Питър не каза нищо.

- Че защо не? - Беи отново се обърна към Питър. - Стават и нещастни случаи.

- Вярно - съгласи се Питър. - Но си мисля, че ако случаят беше такъв, Матю би си признал.

- Само че не става въпрос за обикновена грешка. Според мен всеки би побягнал като дявол от тамян след такова нещо.

- Нима? - обади се Мирна.

- Да - потвърди Беи. - Не съм сигурен как бих реагирал, ако случайно хвърля камък по нечия глава и убия човек, без никой да ме види. Не мога да твърдя със сигурност, че после ще отида да се предам. Не ме разбирайте погрешно, наистина се надявам, че ще повикам помощ и ще си понеса последствията. Но мога ли да съм сигурен, че ще го сторя сега, в този момент? Не. Не и докато не се случи.

- Мисля, че би си признал - изрече тихо Питър.

Беи усети буца в гърлото си. Комплиментите винаги го разчувстваха и смущаваха.

- Това ме връща към разговора ни от петък вечер. Към онова, което Клара каза - поясни Мирна, - че съзнанието и страхливостта са едно и също.

- Всъщност цитирах Оскар Уайлд, който е бил далеч по-циничен от мен. Мисля, че теорията му я вярна за някои хора, но не и за повечето, слава богу. Според мен мнозина се водят от доста добър морален компас. - Клара чу, че Рут шумно изсумтя от лявата й страна. -Понякога на човек му е нужно време да се съвземе, особено след силен шок. Виждам логиката в разсъжденията на Гамаш. Матю е много добър с ловния лък. И знае отлично, че елените се навъртат в онзи район. Притежава както умението, така и знанието.

- Но защо не иска да си признае? - възкликна Мирна. - Съгласна съм с Бен, разбира се. Съвсем разбираемо е Матю да е побягнал в първия момент, но не би ли отишъл да се предаде, след като се опомни? Аз поне не бих могла да живея с такава тайна.

- Просто трябва да се научиш да пазиш по-добре тайните си - вметна Габри.

- Според мен е бил чужд човек, не местен - заяви Бен. - Сега в гората гъмжи от пришълци. Всички тия ловци от Торонто, Бостън и Монреал гърмят навред като побъркани.

- Но как би могъл ловец от Торонто да знае къде да застане? - попита го Клара.

- Какво искаш да кажеш? Те просто отиват в гората, спират някъде и чакат. Не е кой знае каква философия, затова и гъмжи от некадърни ловци.

- Но в този случай ловецът е знаел точно къде да застане. Днес следобед отскочих до чакалото, знаете го - онова зад училищната сграда, точно до мястото, където е убита Джейн. Качих се и огледах околността отгоре. Еленската пътека се вижда идеално, нали заради нея са построили чакалото на това място...

- Да, бащата на Матю Крофт го е направил - вметна Бен.

- Наистина ли? - Клара се почувства замаена. - Не знаех за това. А вие?

- Какъв беше въпросът? Аз не слушах - призна Рут.

- Ама и ти си един детектив - рече развеселено Мирна.

- Значи бащата на Матю е построил чакалото - каза Клара. - Както и да е, Гамаш е сигурен, че то не е използвано от доста време.

- Ловците с лък обикновено не използват чакало - заяви Питър равно. - Тези с пушки - да.

- И какво ще рече това? - Рут вече не криеше отегчението си.

- Непознат ловец от чужд град просто няма откъде да знае за това място. - Клара направи пауза, за да даде време на присъстващите да осмислят думите й.

- Искаш да кажеш, че който и да е убил Джейн, е бил местен? - запита Оливие. Досега всички вярваха, че убиецът е ловец от друг град, който отдавна е избягал. Сега вече не бяха толкова сигурни.

- Значи все пак е възможно да е бил Матю Крофт - обади се Бен.

- Не мисля така - възрази разгорещено Клара. - Всичко, което свидетелства, че Матю е убиецът, го и оправдава. Един опитен ловец с лък никога не би убил човек погрешка. Просто не е възможно. Ако е стрелял от еленската пътека, значи е бил достатъчно близо. В никакъв случай не би сбъркал елен с... нещо друго.

- С Джейн, искаш да кажеш. - Гтасът на Рут бе дори по-твърд от обичайно. Клара кимна. -Копеле - изруга старицата. Габри я улови за ръка и тя за първи път в живота си не я издърпа.

От другата страна на масата Питър остави ножа и вилицата си върху блюдото и се втренчи в жена си. Клара не успя да разчете погледа му, но той определено не бе изпълнен с възхищение.

- Сигурно е само, че убиецът на Джейн е много добър с ловния лък - каза Клара. - Никой начинаещ не е способен на такъв изстрел.