- Бум. Убит сте.
Гамаш се извърна рязко, но вече бе разпознал гласа.
- Ама и вие сте същински индианец, Жан Ги. Ще взема да ви вържа една хлопка на врата.
- А не, стига вече. - Не му се удаваше често да изненада така шефа си. Но отскоро бе започнал да се притеснява за него. Ами ако при следващата подобна изненада Гамаш получеше инфаркт? Майтапът нямаше да е никак весел. Бовоар се тревожеше за главния инспектор, макар отлично да знаеше, че това е глупаво. Вярно, главният инспектор бе с леко наднормено тегло и прехвърляше петдесетте, но същото можеше да се каже за доста хора, повечето от които си я караха добре без каквато и да е помощ от страна на Бовоар. Но! Но работата на главния инспектор беше толкова напрегната, че стресът от нея можеше да тръшне и слон. А Гамаш се убиваше от работа. Чувствата на Жан Ги Бовоар не бяха чудни. Той просто не желаеше да изгуби главния инспектор.
Гамаш го потупа по рамото и му предложи остатъка от кафето в термоса, но Бовоар отказа, вече бе закусил в пансиона.
- Май сте хапнали закуската и обяда в едно.
- Ммм. Яйца по бенедиктински, кроасани, домашно сладко... - Бовоар изгледа смачканата хартиена торба в юмрука на Гамаш. - Направо ужасно. Добре, че пропуснахте. Никол е още там. Слезе след мен и седна на друга маса. Странно момиче.
- Жена, Жан Ги.
Бовоар се изкашля - шефът му държеше твърде много на политическата коректност и това го дразнеше. Гамаш се усмихна.
- Нямах предвид това. - Отгатнал бе причината за изкашлянето на заместника си. - Не виждате ли? Тя иска да гледаме на нея като на момиченце, дете; някой, който се нуждае от деликатно отношение
- Ако е така, значи е някакво разглезено дете. Направо тръпки ме побиват от нея.
- Не й позволявайте да ви влияе. Тя умее да манипулира хората и е натрупала в себе си много гняв. Просто се отнасяйте към нея като към всеки друг агент. Това ще я подлуди.
- Но защо изобщо е тук? Нямаме никаква полза от нея.
- Вчерашният й анализ беше много добър; помогна ни да се убедим във вината на Филип Крофт.
- Вярно, но тя е много опасна личност.
- Опасна ли, Жан Ги?
- Не физически. Едва ли ще извади пистолета си и ще ни изпозастреля всичките. Поне се надявам, че не би го сторила.
- Дано не успее да гръмне всички ни. Все някой трябва да я спре преди това - изсмя се Гамаш.
- Надявам се да съм аз. Опасна е, защото внася разделение в екипа.
- Да. Има логика. От известно време си блъскам главата над този проблем. Бях силно впечатлен, когато ме взе от къщи в неделя сутрин. Беше възпитана, умна, отговаряше изчерпателно на всеки мой въпрос, но без да се натрапва или да се опитва да ме впечатли.
Реших, че сме извадили голям късмет с нея.
- Донесла ви е кафе и понички, нали?
- Всъщност кифла. Малко остана да я повиша в сержант в онзи момент.
- Аз така станах инспектор. Онзи еклер ми спечели повишението. Но нещо се е променило след пристигането й... - подхвърли Бовоар.
- Единственото, което ми идва наум, е, че тук Никол се озова в многоброен екип, може би това я изкарва от равновесие. При някои хора е така. Когато работят с един партньор, всичко е наред. Дори са брилянтни. Но са годни само за индивидуални спортове. Сложиш ли ги в екип, настава ад. Мисля, че случаят с Никол е точно такъв. Опитва да се състезава с колегите си, вместо да е част от отбора.
- Според мен отчаяно се стреми да се докаже, както и да заслужи одобрението ви. В същото време посреща на нож всеки полезен съвет, а критиките приема като обявяване на война.
- В такъв случай е имала катастрофална вечер. - Гамаш му разказа за разговора си с Никол.
- Освободете я, сър. Направили сте всичко, което е по силите ви. Ще се качите ли с мен? -Бовоар вече се катереше към чакалото. - Направо е страхотно. Като къщичка на дърво.
Гамаш рядко го виждаше толкова оживен. И въпреки това нямаше намерение да го последва.
- Вече бях горе. Виждате ли еленската пътека? - Предната нощ бе обяснил на Бовоар за чакалото и му бе възложил да вземе проби. Но не бе предполагал, че заместникът му ще прояви такъв ентусиазъм още от сутринта.
- Разбира се. Оттук лесно се вижда. Снощи обаче ми хрумна нещо. - Бовоар го изгледа от стълбата.