„Господи, пак ще трябва да се катеря“ - помисли си Гамаш. Протегна ръка към хлъзгавите дървени стъпала. И когато най-сетне се домъкна до платформата, притисна гръб към дървото и сграбчи перилата.
- Дрога.
- Не ви разбрах? - За миг Гамаш помисли, че Бовоар е отгатнал тайната му2.
- Мери Джейн. Марихуана. Сега е сезонът за бране на дрога в тоя район, не само на тикви. Възможно е Джейн Нийл да е убита, защото се е натъкнала на насажденията. Жената си е падала по разходките в гората, нали така? Отглеждането на трева е бизнес за милиони и се случва хора да загубят живота си заради него.
- Така е. - Макар да имаше резерви, Гамаш бе заинтригуван от предположението. - Но повечето насаждения са на рокерските банди „Ангелите на ада“ и „Рок машина“.
- Точно. В момента сме на територията на „Ангелите на ада“. Не ми се ще да се захващаме с тях. Те са убийци. Дали не можем да прехвърлим Никол в отдел „Наркотици“?
- Съсредоточете се, Бовоар. Джейн Нийл е убита с четирийсетгодишна стрела. Кога за последен път сте виждали някой моторист да стреля с лък?
Бовоар се съгласи, че това е добър довод, не се беше сетил за него. Радваше се, че е изказал теорията пред шефа си, на няколко метра над земята, а не в претъпкания щаб за извънредни случаи.
Главният инспектор стоеше вкопчен в парапета на чакалото и се чудеше как ще слезе долу, ако изпита внезапна нужда да посети тоалетната. Докато заместникът му слизаше, Гамаш изрече малка молитва, добра се до ръба и протегна крак в отчаян опит да достигне стълбата. В този момент нечия ръка го сграбчи за глезена и допря петата му към първото стъпало.
- Дори вие се нуждаете от малко помощ понякога - заяви с усмивка Бовоар, вдигнал глава към него, след което продължи да слиза надолу.
- Така, нека чуем докладите ви. - Минути по-късно Бовоар вече указваше реда на докладчиците. - Лакост, вие сте първа.
- Матю Крофт. Трийсет и осем годишен - започна Изабел, щом измъкна молива от устата си. - Началник на пътното управление в Сан Реми. Разговарях с областния ръководител и той не спря да го хвали. Не съм чувала такива похвали от собственото си оценяване насам.
Залата се разшумя. Жан Ги Бовоар, който отговаряше за служебното им оценяване, беше пословичен със своята безкомпромисност.
- Веднъж обаче един уволнен работник завел оплакване. Казал, че бил малтретиран от Крофт.
- Кой е бил този работник? - попита Гамаш.
- Андре Маланфан. - Разнесе се хорово одобрение. - Крофт печели безпроблемно делото. Работникът е изритан. Но Маланфан вече бил отнесъл случая до местните вестници. Бива си го тоя. Следва Сюзън Беланже. Също на трийсет и осем. Омъжена за Крофт от петнайсет години. Работи на половин работен ден в Les Reproductions Doug в Сан Реми. Да видим, какво остана още... - Лакост прегледа бележките си за нещо важно във връзка с жената, която бе водила толкова спокоен и незабележителен живот.
- И никакви арести? - обади се Никол.
- Само един от миналата година за убийство на старица.
Никол направи кисела физиономия.
- Нещо за Филип?
- На четиринайсет години е, в девети клас. Ученик с много добър успех до миналата Коледа. Тогава нещо се променя. Успехът му се срива, а поведението му рязко се променя. Разговарях с педагогическия съветник. Тя твърди, че няма никаква представа какво се е случило. Може би е нещо, свързано с наркотици. Или проблеми в семейството. Казва, че на неговата възраст повечето момчета стават малко странни. Не ми изглеждаше да е особено притеснена.
- А дали е в някой от училищните отбори? - поинтересува се Гамаш.
- Участвал е в отборите по баскетбол и хокей, но този срок се е отказал от баскетбола.
- Имат ли отбор по стрелба с лък?
- Да, сър. Но Филип никога не е бил част от него.
- Добре - каза Бовоар. - Никол, а какво става със завещанието?
Ивет прегледа бележника си. Или по-точно се престори, че го прави. Направо й беше изхвърчало от ума. Е, не напълно. Сетила се бе за завещанието вчера следобед, но понеже вече бе разрешила случая, реши, че ще е чиста загуба на време да се занимава с него. Освен това нямаше представа как се търси ново завещание, а нямаше никакво намерение да разкрива невежеството си пред своите тъй наречени колеги, които с нищо не й бяха помогнали до този момент.
- Завещанието при Стикли е последното - заяви Никол и изгледа Бовоар право в очите. Той се поколеба за момент, преди да сведе поглед.
Докато слушаха следващите доклади, напрежението в щаба продължи да се покачва, тъй като единственият телефон, който всички жадуваха да чуят, оставаше ням в едрата ръка на Гамаш.