Според данните Джейн Нийл била самоотвержена и уважавана учителка. Грижела се за учениците си, макар че понякога ги късала на изпити. Личните й финанси били в отлично състояние. Била църковен настоятел в храма „Свети Тома“ и активен член на женското дружество към англиканската църква; организирала разпродажби на вещи за благотворителни цели и социални мероприятия. Играела бридж и с удоволствие обработвала градината си. В неделната сутрин съседите й нито чули, нито видели нещо особено.
„На Западния фронт нищо ново“ - помисли си Гамаш, заслушан в описанието на този спокоен живот. Благодарение на по-особеното си мислене инспекторът все още се изненадваше, когато смъртта на такава добра душа останеше незабелязана. Камбаните на църквите не биеха. Мишките и елените не надаваха стон. Земята не трепереше. А би трябвало. Ако той беше господ, със сигурност щеше да го направи. Вместо това в официалния доклад пишеше, че съседите й не са забелязали нищо подозрително.
Докладите приключиха и екипът се върна към телефоните и документите. Арман Гамаш отново закрачи из помещението. Клара Мороу се обади да му каже, че бащата на Матю Крофт е построил дървеното чакало - факт от определен интерес, като се имаха предвид подозренията им.
В десет и петнайсет телефонът му най-сетне иззвъня. Обаждаха се от лабораторията.
1 Игра на думи. Village People (в превод „селяните“) е диско група от края на 70-те години, особено популярна в гей средите. - б. Р-
2 Здравейте, любими мои! (фр.) - б. пр.
3 Джон Инис Стюърт (1906-1994) - шотлавдски писател и критик; криминалните си романи е публикувал под псевдонима Майкъл Инис. - б. р.
4 Петчленна момчешка поп бавда, радвала се на голяма популярност сред тийневджърите от средата на 90-те години до началото на новото хилядолетие. - б. р.
5 Произведението е For the Time Being: A Christmas Oratorio. - 6. p.
6 Благодаря безкрайно, хазяино! (фр.) - б. р.
7 Игра на думи. На английски dope означава както „наркотично средство“, така и „глупак“, „неудачник“. - б. р.
ГЛАВА ДЕВЕТА
Матю Крофт щеше да помни до края на живота си какво изпитваше, когато полицейските коли пристигнаха. Според кухненския часовник часът бе единайсет и три. Очакваше да дойдат доста по-рано. В седем сутринта.
Всяка есен, когато приготвяха зимнина, Марта, майката на Сюзън, им идваше на гости, натъпкала в багажа си всички стари семейни рецепти. Консервирането продължаваше с дни и в това време Марта неизменно питаше: „Кога корнишонът става кисела краставичка?“ Отначало Матю се опитваше да отговори на въпроса й, сякаш тя действително чакаше отговор. Но с течение на годините проумя, че такъв нямаше. В кой точно момент настъпва промяната? Понякога е внезапна. Един от онези изненадващи моменти в живота ни, когато изведнъж проглеждаме. Но често пъти промяната се извършва постепенно като своеобразна еволюция.
Докато чакаше полицията през изминалите четири часа, Матю се чудеше как се е случило. В кой точно момент са поели по грешен курс? Но това също беше въпрос, на който не можеше да даде отговор.
- Добро утро, господин Крофт. - Главният инспектор изглеждаше спокоен и съсредоточен. С него бяха Жан Ги Бовоар, онази млада полицайка и малко по-отзад някакъв мъж, когото Матю не познаваше. На средна възраст, в костюм и вратовръзка, прошарена коса и консервативна прическа. Гамаш проследи погледа на Крофт.
- Това е Клод Гимет. От местните социални служби. Получихме резултатите от изследванията на лъка и стрелите. Може ли да влезем?
Крофт направи крачка назад и гостите влязоха в дома му. Инстинктивно ги отведе в кухнята.
- Ще ви бъдем много благодарни, ако можем да разговаряме с вас и съпругата ви още сега.
Крофт кимна и се качи горе в спалнята. Сюзън седеше на ръба на леглото. Обличането й бе отнело страшно много време и усилия; навличаше всяка дреха една по една и току рухваше изтощена на леглото. Накрая, преди около час, навлече и последната част от тоалета си. Тялото й изглеждаше добре, но лицето бе придобило някакъв чудовищен оттенък, който не можеше да се прикрие по никакъв начин.
Опитала бе да се моли, но думите на молитвата се бяха изличили от паметта й. Вместо това повтаряше непрекъснато единственото, което й идваше наум:
Малко синьо момче, хайде надуй своя рог,
овцата е на ливадата, а кравата - в царевицата...
Рецитираше го редовно на Филип в детството му, но сега не можеше да си спомни останалата част. Сякаш имаше някакво особено значение, макар да не беше молитва. Всъщност беше нещо повече. Доказателство, че е била добра майка. Доказателство, че е обичала децата си. „Доказателство - прошепна онова детско гласче в главата й, - че това не е твоя грешка.“ Но тя не можеше да си спомни останалите стихове. Така че вината може би наистина беше нейна.