-Е?
- Тук сме заради смъртта на Джейн Нийл.
- Да. Чух вече. Но какво общо има тя с мен?
- Считаме, че вие сте извършителят, Филип.
- О! И защо?
- Кръвта й е открита върху намерения в мазето ви лък заедно с вашите отпечатъци. Както и по някои от дрехите ви.
- Това ли било?
- По велосипеда ви също е открита кръв. Кръвта на госпожица Нийл.
Филип изглеждаше доволен от себе си.
- Не съм го направил.
- Как ще обясните тези факти? - запита Гамаш.
- А вие как ще ги обясните?
Гамаш седна.
- Искате да ви кажа ли? Ще ви обясня какво мисля, че се е случило. Излезли сте рано сутринта в неделния ден. Нещо ви е накарало да вземете стария лък и стрелите ида отидете с велосипеда си на онова място. Знаем, че там обикновено е ловувал дядо ви. Дори е построил чакалото на онзи стар клен, нали така?
Филип не отделяше поглед от него. „Или по-скоро гледа през мен“ - помисли си Гамаш.
- И тогава нещо се е случило. Или ръката ви е трепнала и стрелата е отлетяла погрешка, или преднамерено сте стрелял, като сте сбъркали госпожица Нийл с елен. Но и при двата варианта резултатът е един и същ: катастрофа. Какво стана след това, Филип?
Гамаш и Гюмет се взираха в момчето с очакване. Филип обаче изглеждаше безстрастен, сякаш слушаше разказ за деянията на някой друг. След това вдигна вежди и се усмихна.
- Продължете. Става интересно. Значи бабичката ритва камбаната и аз полудявам от мъка, така ли? Но аз не съм бил там, нали помните?
- Забравих - каза Гамаш. - Нека продължа. Вие сте умно момче. - Филип се намръщи. Очевидно не обичаше комплименти. - Разбрали сте, че е мъртва. Потърсили сте стрелата и сте я намерили, при което сте изцапали ръцете и дрехите си с кръв. След това сте се прибрали у дома и сте скрили лъка и стрелата в мазето. Майка ви обаче е забелязала петната по дрехите и ви е запитала за причината. Вероятно сте скалъпили някакво обяснение. Но тя открива лъка и стрелата в мазето. И когато чува за смъртта на Джейн Нийл, всичко й се изяснява. Изгаря
стрелата, но не и лъка, защото е твърде голям да се събере в печката.
- Виж, човече. Виждам, че си стар, така че ще ти го повторя бавно: Не съм бил там. Не съм го направил. Ясно?
- Тогава кой е бил? - обади се Гюмет.
- Дай да видим, кой може да е! Кой в тази къща е майстор ловец?
- Да не би да твърдите, че баща ви е убил госпожица Нийл? - запита Гюмет.
- Абе, вие двамата да не сте идиоти? Разбира се, че той го е направил.
- В такъв случай какво ще кажете за петната от кръв по велосипеда ви? По дрехите ви? -продължи изумен Гюмет.
- Виж, ще ти кажа какво се случи. Но май е най-добре да си водиш бележки.
Гамаш наблюдаваше спокойно Филип, без да помръдне.
- Баща ми се прибра много разстроен. Ръкавиците му бяха целите в кръв. Отидох да видя дали мога да помогна с нещо. Щом ме видя, ме прегърна и се вкопчи в ръцете ми за опора. Даде ми стрела и лък, изцапани с кръв, и ми каза да ги оставя в мазето. Аз обаче заподозрях нещо.
- Какво? - запита Гюмет.
- Ами, когато баща ми ловува, винаги почиства ловните си принадлежности. Така че това беше много странно. А и отзад, в камионетката, нямаше никакъв елен. Не беше трудно да вдяна, че е убил някого.
Гюмет и Гамаш се спогледаха.
- Почистването на мазето спада към задълженията ми - продължи Филип. - Така че когато ми каза да поставя окървавените вещи долу, започнах да се чудя дали не иска да ме натопи за нещо. Но въпреки това ги внесох в мазето, а след това той започна да ми крещи: „Тъпо момче, махни си шибания велосипед от пътя“. И се наложи да преместя велосипеда, преди да си измия ръцете. Оттам са петната кръв по него.
- Бих искал да видя лявата ви ръка, моля - обади се Гамаш.
- Съветвам ви да не го правите - обърна се Гюмет към Филип. Момчето обаче само сви рамене, запретна широкия ръкав и разкри голямо ожулване. Досущ като на Бовоар.
- Как получихте тази рана? - запита Гамаш.
- Как се нараняват повечето момчета?
- Да не сте паднали някъде? - запита Гюмет.
Филип завъртя очи.
- Тогава? - запита видимо по-мрачен Гюмет. - Баща ви ли го направи?
- Много ясно.
- Не го е направил. Не би могъл. - Матю слушаше мълчаливо, сякаш някой внезапно бе изпил цялата му енергия. Сюзън обаче най-после бе събрала сили и протестираше горещо. Не го бяха разбрали правилно, станала е грешка. - Не е възможно Филип да изрече такива неща.
- Чухме го с ушите си, госпожо Крофт. Филип твърди, че баща му го малтретира. От страх да не бъде пребит за пореден път му е помогнал да прикрие престъплението. Така обясни петната от кръв по себе си и пръстовите отпечатъци по лъка. Казва, че баща му е убил Джейн Нийл. - Клод Гимет обясняваше всичко това за втори път, но беше наясно, че е възможно да му се наложи да го направи още няколко пъти.