Удивен, Бовоар улови погледа на главния инспектор и съзря там нещо, което рядко виждаше у шефа си. Гняв. Гамаш откъсна поглед от него и го премести върху Крофт. Матю твърде късно проумя, че е сбъркал. Въобразяваше си, че заплахата за семейството му идва отдалеч. И за миг не бе предполагал, че от самото начало е била сред тях.
- Прав е - заяви Матю. - Аз убих Джейн Нийл.
Гамаш притвори очи.
- О, Матю, моля те. Не. Недей. - Сюзън се обърна към останалите и се вкопчи като удавник в ръката на Гамаш. - Спрете го. Той лъже.
- Според мен жена ви е права, господин Крофт. Продължавам да считам, че Филип е убил госпожица Нийл.
- Грешите. Аз го направих. Всичко, казано от Филип, е истина.
- Включително побоите?
Матю заби поглед в краката си и не каза нищо.
- Ще ни придружите ли до полицейското управление в Сан Реми? - попита Гамаш. Всички забелязаха, че това бе молба, а не заповед. И определено не беше арест.
- Да. - Крофт изпита видимо облекчение.
- Идвам с теб - извика Сюзън и скочи от мястото си.
- Ами Филип? - запита Клод Гимет.
Сюзън потисна настойчивото желание да изкрещи: „Какво за него?“ Вместо това си пое въздух два пъти. Гамаш пристъпи напред и я заговори с тих и спокоен глас:
- Той е само на четиринайсет години и колкото и да се опитва да го скрие, се нуждае от майка си.
Жената се поколеба, но после кимна, уплашена да изрече каквото и да било. Гамаш беше наясно, че както страхът, така и куражът се проявяват по много начини.
Гамаш, Бовоар и Крофт седяха в малката бяла стая за разпити в управлението на Surete в Сан Реми. На металната маса между тях имаше табла със сандвичи и безалкохолни напитки. Крофт не бе докоснал храната. Нито Гамаш. Бовоар обаче не можа да се сдържи. Взе половин сандвич и преднамерено бавно отхапа от него, сякаш стомахът му не куркаше жално и оглушително.
- Кажете ни какво се случи в неделя сутрин - поде Гамаш.
- Станах рано както винаги. В неделите Сюзън обикновено си отспива. Приготвих закуска за децата и излязох. Отидох на лов с лъка.
- Но нали ни казахте, че вече не ловувате - обади се Бовоар.
- Излъгах.
- Защо сте избрали гората зад училището?
- Откъде да знам. Сигурно защото там ловуваше баща ми.
- Баща ви е пушил цигари без филтър и е използвал къщата ви като мандра. А вие - не -отбеляза Гамаш. - Доказали сте, че не робувате на неговите представи за живота. Трябва да има друга причина.
- Ами няма. Беше Денят на благодарността и той ми липсваше. Взех стария му дървен лък и стрели и отидох където ловуваше. За да го почувствам отново до себе си. Това е.
- И какво се случи?
- Долових шум, сякаш нещо се приближаваше между дърветата като елен. Бавно и предпазливо. Като на пръсти. Така се движат елените. Затова вдигнах лъка, опънах тетивата и веднага щом силуетът се появи между дърветата, стрелях. Човек трябва да действа бързо при лов на елени, защото и най-малкият шум може да ги стресне.
- Но се е оказало, че не е елен.
- Да. Беше госпожица Нийл.
- Как лежеше на земята?
Крофт се изправи и показа. Разпери ръце и крака и отвори широко очи.
- А вие какво направихте?
- Изтичах до нея, но видях, че е мъртва. И се паникьосах. Огледах се за стрелата, намерих я и хукнах към камиона. Хвърлих всичко отзад, в каросерията, и веднага се прибрах.
- И какво стана после? - По време на разпит Бовоар обикновено все това питаше и слушаше внимателно отговора. Всичко се свеждаше до внимателното слушане.
- Не знам.
- Какво искате да кажете?
- Не си спомням нищо след прибирането си. Това не ви ли е достатъчно? Аз убих госпожица Нийл. Какво повече ви трябва?
- А защо не дойдохте при нас да си признаете?
- Ами, не мислех, че ще ме разкриете. Горите са пълни с ловци, изобщо не съм допускал, че ще се доберете до мен. Когато се случи обаче, не ми се искаше да унищожавам стария лък. Той ми е много ценен. Все едно баща ми си е пак у дома. Когато проумях, че трябва да го жертвам, вече беше прекалено късно.
- Биете ли сина си?
Крофт примигна - беше видимо разтърсен, но не каза нищо.
- Тази сутрин, докато седях в кухнята ви, заявих, че според нас Филип е убил госпожица Нийл. - Гамаш се приведе и главата му се озова над сандвичите, но той не отдели поглед от Крофт. - Защо не си признахте в онзи момент?
- Бях твърде зашеметен.
- Хайде, господин Крофт. Та вие ни чакахте. Знаехте отлично какви ще са резултатите от лабораторните изследвания. И въпреки това сега твърдите, че сте възнамерявали да ни оставите да арестуваме сина ви за престъпление, което сте извършили вие. Не мисля, че бихте направили такова нещо.