- Нямате ни най-малка представа на какво съм способен.
- Предполагам, че е така. Ако биете сина си, значи сигурно сте способен на всичко...
Ноздрите на Крофт се разшириха, устните му се свиха до безцветна ивица. Гамаш знаеше, че ако мъжът пред него наистина беше склонен към насилие, вече да е замахнал към него.
Двамата инспектори излязоха и оставиха Крофт сам в стаята за разпити.
- Какво мислите, Жан Ги? - попита Гамаш, след като се настаниха в канцеларията на шефа на управлението.
- Просто не знам какво да мисля, сър. Дали го е направил Крофт? Разказът на Филип звучи съвсем достоверно. Възможно е.
- Не открихме кръвта на Джейн Нийл в камиона на Крофт, нито в колата на госпожа Крофт. Не намерихме никъде отпечатъци от пръстите му...
- Вярно, но Филип твърди, че баща му е носил ръкавици - вметна Бовоар.
- Не е възможно да стреляш с лък, докато си с ръкавици.
- Може да ги е сложил едва след като е стрелял и е видял какво е направил.
- Значи е проявил достатъчно разум да сложи ръкавиците, но не и да се обади в полицията ида признае стореното. Не. На теория изглежда логично. Но на практика не е.
- Не съм съгласен, сър. Както често казвате, човек никога не знае. Какво става всъщност в дома на семейство Крофт? Да, Матю Крофт създава впечатление за умен и сериозен мъж, но ние непрекъснато се сблъскваме с насилници, които изглеждат по този начин. Налага им се.
Това е техният камуфлаж. Матю Крофт като нищо може да се окаже престъпник. - Да чете лекция на Гамаш за неща, които бе научил от самия него, беше малко глупаво, но Бовоар все пак сметна, че е добре да ги припомни.
- А какво ще кажете за събранието в църквата, по време на което прояви такава отзивчивост? - подхвърли Гамаш.
- Чиста проява на арогантност. Нали сам си призна, че не е и подозирал, че можем да го заловим.
- Съжалявам, Жан Ги. Просто не ми звучи достоверно. Не разполагаме с абсолютно никакво физическо доказателство срещу него. Само обвиненията на един много ядосан тийнейджър.
- Синът му с наранената ръка.
- Да. Раната му е точно като вашата.
- Но той и преди е стрелял с лък. Крофт твърди, че само начинаещите се нараняват по този начин.
- Вярно, но Крофт е спрял да ловува преди две години, така че вероятно оттогава не е вземал Филип със себе си на лов - предположи Гамаш. - Две години са много за едно дете. Вероятно е забравил всичко научено. Повярвайте ми, това момче е стреляло с лък през последните два дни.
Бяха изправени пред сериозен проблем - и двамата го осъзнаваха. Какво да правят с Матю Крофт?
- Обадих се в офиса на прокурора в Гранби - каза Гамаш. - Ще пратят човек. Скоро трябва да пристигне. Ще му прехвърлим тия грижи.
- Ще й прехвърлим грижите. - Бовоар кимна към стъклената врата, зад която една жена на средна възраст чакаше търпеливо с куфарче в ръка. Стана и я въведе в тесния офис.
- Госпожа Бриджит Коен, прокурор - представи я Бовоар.
- Bonjour, госпожо прокурор. Вече е почти един, обядвала ли сте?
- Само една кифла по пътя насам. Но го броя за предястие.
Десет минути по-късно вече си поръчваха обяд в една приятна закусвалня от другата страна на полицейското управление. Бовоар описа накратко ситуацията на госпожа Коен, която бързо схвана основните детайли.
- Значи лицето, срещу което има най-силни доказателства, не иска да си признае, а другото, срещу което няма никакви, упорства, че е виновно. На пръв поглед изглежда като класическа ситуация, при която баща защитава сина си. Макар че, доколкото разбирам, първоначално Матю Крофт е смятал да позволи синът му да бъде обвинен за престъплението.
- Така е.
- Какво го е накарало да промени решението си?
- Мисля, че беше дълбоко наранен и зашеметен от обвиненията на сина си. Убеден съм, че е нямал ни най-малка представа какво му готви момчето. Разбира се, трудно е да разберем истината, но имам усещането, че навремето това е било едно щастливо семейство, ала от известно време насам вече не е. Когато се запознах с Филип, бях поразен от нещастието, което излъчва. Виждал съм го и преди. Ядосаното хлапе, което върти всички у дома на пръста си, защото родителите му се боят от него.
- Да, и аз съм запозната с подобни случаи. Но нямате предвид страх от физическо насилие, нали? - запита Коен.
- Не, по-скоро от емоционално. Според мен Крофт призна, защото не може да понесе отношението на Филип. Признанието му е отчаян, безумен акт, с който се опитва да спечели обратно сина си. Да му докаже, че го обича. Има и още нещо, но как точно да го опиша? -