- Господи, тя наистина си е наточила зъбите за него - коментира Бовоар.
Гамаш кимна и помоли заместника си да го остави няколко минути насаме в канцеларията на полицейския началник. Бовоар излезе изненадан. Арман Гамаш позвъни у дома и поговори с Рен-Мари, след което телефонира на шефа си, директор Бребьоф.
- О, стига, Арман, ти ме бъзикаш нещо.
- Не, директоре. Сериозен съм. Няма да арестувам Матю Крофт.
- Виж, не го решаваш ти. Точно на теб няма защо да обяснявам как работи системата. Ние разследваме и събираме доказателства, предаваме ги на прокурорите и те решават на кого да повдигнат обвинение. Оттам нататък вече не е наша работа. Получил си вече инструкциите, просто ги изпълни, по дяволите.
- Матю Крофт не е убиецът на Джейн Нийл. Нямаме нито едно доказателство, което да го уличава. Само обвинението на буйния му син и собственото признание на Крофт.
- Какво повече ти трябва?
- При разследването на оня сериен убиец в Бросар ти да не би да арестува всички, които си признаха?
- Онзи случай беше съвсем различен и това ти е добре известно.
- Напротив, директоре. Онези хора със самопризнанията бяха просто объркани същества, които търсеха начин да удовлетворят някакви мрачни свои нужди, нали?
- Така е - призна неохотно Мишел Бребьоф. Ненавиждаше споровете с Арман Гамаш, и то не само защото бяха приятели. Знаеше отлично, че Гамаш е разсъдлив мъж, човек с твърди убеждения. От което не следваше автоматично, че винаги има право, напомни си.
- Признанието на Крофт не струва и пукната пара. Според мен е някаква форма на само наказание. Човекът е много объркан и дълбоко наранен.
- Да, да, горкото бебе.
- Е, добре, не казвам, че постъпката му е доблестна или правилна. Но си е човещина. А и само защото Крофт моли да го накажем, не значи, че трябва да го направим.
- Ама и ти си едно лицемерно копеле. Да ми четеш лекции за морала в полицейската работа. Знам отлично какво се иска от нас. Ти си този, който се опитва да бъде едновременно полицай, съдия и съдебен заседател. Ако Крофт е невинен, ще бъде освободен. Имай доверие на системата, Арман.
- Но той няма и да стигне до съдебен процес, ако продължава с тия умопобъркани признания. А дори накрая да го освободят, и двамата знаем какво става с хората, арестувани за престъпление. Особено за тежко престъпление. Остават дамгосани за цял живот. Без значение дали са виновни, или не. Ще бележим Матю Крофт с рана, която никога няма да зарасне.
- Грешиш. Крофт сам си причинява всичко това.
- Не, той ни предизвиква ние да му го причиним. Само че не сме длъжни да реагираме. Това се опитвам да ти обясня. Полицията трябва да е над тези неща, подобно на правителството. Не е необходимо да реагираме само защото са ни провокирали.
- Какво се опитваш да ми кажеш, господин главен инспектор? Че от тук нататък ще арестуваш само хора, за които си напълно сигурен, че са извършили престъпление? И преди ти се е случвало да арестуваш невинен човек. Спомняш ли си делото „Гане“ отпреди една година? Беше арестувал чичото, а се оказа, че престъплението е извършено от племенника му?
- Да, оказа се, че бъркам. Но аз наистина считах, че чичото го е направил. Беше грешка. А сега е различно. В този случай трябва съзнателно да арестувам човек, за когото съм сигурен, че не е извършил престъплението. Не мога да го направя.
Бребьоф въздъхна. Още от началото на разговора им му беше ясно, че Гамаш няма да отстъпи. Но беше длъжен да опита. Наистина, много досаден човек.
- Знаеш какво възнамерявам да направя, нали?
- Знам. И съм готов за това.
- И като наказание за неподчинението си ще преминеш през щаба на Surete в униформата на сержант Лакроа? - Сержант Мей Лакроа често вардеше с огромното си туловище входа на главното управление като някакъв кривнал от пътя Буда. И сякаш за да засили ужаса на посетителите, тя носеше пола, с няколко размера по-малка от необходимото.
Гамаш се изсмя.
- Предлагам ти сделка, Мишел. Успееш ли да свалиш униформата й, ще я облека.
- Зарежи. Предполагам, че просто ще ми се наложи да те отстраня от работа. - Мишел Бребьоф бе на косъм да го направи навремето, след делото „Арно“. Тогава собствените му шефове бяха наредили да отстрани Гамаш за неподчинение. Въпросното дело едва не сложи край на кариерите и на двама им, а Гамаш все още понасяше последиците от него. По мнението на Бребьоф Гамаш и тогава сбърка. Достатъчно беше само да си държи устата затворена. Все пак шефовете им не предлагаха да пуснат престъпниците на свобода. Всъщност беше точно обратното. Гамаш обаче се опълчи на началството. Дори днес Бребьоф се чудеше дали приятелят му счита делото „Арно“ за приключено.