Сега Кнютсон седеше зад волана, а Торѐн — на седалката до него и четеше на глас туристическа брошура, свалена от интернет. Бекстрьом пък се беше изтегнал на задната седалка, за да размишлява на спокойствие в компанията на студена бира.
— Объркал си се, Бекстрьом — каза Торѐн. — Уви, Векшо не се намира до морския бряг. Отдалечен е на десет мили от Балтийско море. В града има катедрала, областен управител и университет. Сигурно си го объркал с Вестервик или с Калмар. И Вестервик, и Калмар имат излаз на море. В Смоланд… Астрид Линдгрен, нали се сещаш… седемдесет и пет хиляди жители. В момента говоря за Векшо. Колко мацки има в толкова голям град? Как мислиш, Ерик?
— Много ли искам, като моля за малко сведения по случая? — попита кисело Кнютсон. „Трябва да има две хиляди“, пресметна грубо и това изчисление го поразведри.
— Колегите от Векшо ще изпратят информация веднага щом я систематизират — Бекстрьом кимна към конзолата между двете седалки.
— Все нещо трябва да разберем — упорстваше Кнютсон.
„Мрън-мрън-мрън“, помисли си Бекстрьом и въздъхна.
— Сутринта са открили млада жена, удушена в дома й. Ако можем да вярваме на провинциалните пишман шерифи, престъплението е със сексуален характер. Неизвестен извършител и пълна програма. Ако извадим късмет, ще излезе, че са пропуснали нещо, и ще закопчаем гаджето й.
— И това ли е всичко, което знаем? — скептично попита Кнютсон. — Имала ли е гадже?
— По всяка вероятност не — отвърна уклончиво Бекстрьом. — Ситуацията е малко деликатна. Жертвата е от нашите редици.
— Какви ги говориш? — възкликна Кнютсон. — Колежка?
— Кофти — отбеляза Торѐн. — Колежка. Не се случва всеки ден. Да посегнат на колежка, имам предвид.
— Бъдеща колежка — уточни Бекстрьом. — Учела е в Полицейската школа във Векшо. След година завършвала. През лятото замествала на рецепцията в участъка.
— Какво става? — възкликна Кнютсон и поклати глава. — Що за извратен негодник изнасилва и убива бъдеща полицайка?
— Ако е познавала убиеца, има голяма вероятност да е бил друг колега — пошегува се Бекстрьом. — Но едва ли е така — додаде той, когато видя неодобрителния поглед на Кнютсон в огледалото.
— Сигурно ще го разкрием по-лесно от обичайните убийства на проститутки. Нали все пак трябва да гледаме положително на нещата — опита се да го утеши Торѐн. — Поне ще си спестим разпитите на съмнителни клиенти и криминални елементи.
„Този път проблемът ще е от съвсем друго естество — отговори наум Бекстрьом. — Мечтай си, приятелю.“
— Да се надяваме, че ще излезеш прав — каза на глас. — Да се надяваме.
Близо до Норшопинг колегите от Векшо им изпратиха факс. Преспокойно можеха да си го спестят предвид съдържанието: карта на Векшо, на която мястото на убийството беше оградено с кръг, а пътят към хотела — маркиран със стрелки. Съвсем ненужна информация, защото Торѐн вече бе свалил същата карта от интернет и Кнютсон бе въвел адреса на хотела в джипиеса.
После пристигна кратко съобщение от местния ръководител на разследването, в което той приветстваше колегите си с добре дошли, съобщаваше им, че следствените работи са започнали и се движат според установените практики, и обещаваше да ги уведоми своевременно за всяка новопостъпила информация. Първата оперативна на разследващата група щяла да се състои в девет на следващата сутрин в местния участък.
— Комисар Бенгт Улсон от областното полицейско управление във Векшо ще ръководи предварителното разследване — съобщи Торѐн, който се намираше най-близо до факса и ръцете му бяха свободни. — Познаваш ли го, Бекстрьом?
— Виждали сме се — отвърна Бекстрьом и преглътна последната глътка от бутилката. „Загрява доста бавно. От това по-хубаво — здраве му кажи.“ Това обстоятелство работеше в негова полза, защото той вече си бе наумил как да организира работата.
— И що за човек е? — полюбопитства Кнютсон.
— От онези, състрадателните.
— А разбира ли нещо от убийства?
— Едва ли. Но се говори, че е посещавал множество курсове за насилие срещу жени и деца, за кръвосмешение, за ползите от дебрифинга6.
— Не се ли е занимавал със следствена работа по убийство? — попита Торѐн.
— Преди няколко години си беше наумил, че вдън горите смоландски станало ритуално убийство на някакво момиче от чужд произход. Някаква откачена полицейска информаторка от подземния свят твърдяла, че е станала свидетел на престъплението.
6
Психологическият дебрифинг е форма на кризисна интервенция при хора, преживели остър травматичен стрес. — Б.пр.