— И какво стана? — поинтересува се Кнютсон.
— Всичко приключи благополучно. Получихме преписката и я прекратихме още на следващия ден. После изпратихме писмо, в което най-любезно му съобщихме, че такова убийство никога не е имало. Благодарихме им за проявения интерес и ги помолихме да се чувстват свободни да се свържат отново с нас, ако се натъкнат на още някоя призрачна история.
— Май си спомням случая — обади се Торѐн. — Сигурно е било преди да постъпя на работа тук. Бенгт Улсон, значи… Него ли по-възрастните колеги наричат Ритуалния убиец?
— Да — потвърди Бекстрьом. — Това се превърна в неговата професионална ниша. Призраци, скелет, поклащащи се кадилници, дълги кучешки зъби, черни пелерини, а после малко дебрифинг, преди ченгетата да се приберат вкъщи.
„По-възрастните колеги ги? — На Бекстрьом епитетът не му убяга. — Писна ми от тази възрастова дискриминация.“
— Накъде отива цялата полицейска гилдия? Какво им става на всички тези колеги? — мрънкаше Торѐн.
— Нали преди малко ти обясних — отвърна Бекстрьом. — А сега, господа, ще бъдете ли така добри да млъкнете за малко, та изморената ми глава да си отпочине?
„И този ли започна същата песен? Съседи по седалка и братя по идиотизъм“, помисли си Бекстрьом.
Останалата част от пътуването премина в сравнително мълчание. Не получиха повече никакви съобщения по факса. Кнютсон и Торѐн продължиха, разбира се, да кудкудякат един през друг, но не се опитваха да въвлекат и Бекстрьом в разговора. Когато пристигнаха в хотела във Векшо в пет следобед, Бекстрьом още се чувстваше замаян и реши да се поизтегне на леглото за няколко часа преди вечеря. Пък и другите колеги още не се бяха появили.
Бекстрьом предвидливо се беше обадил предварително в хотела и беше предупредил да подготвят стаите им, та да се качат направо там, без да се налага да пропъждат стадото лешояди, събрало се във фоайето.
Погрижи се и да раздаде задачи на подчинените си. И как иначе? Нали той е шефът. На Кнютсон заръча да се свърже с местните колеги и да им предаде от името на началника си, че в момента Бекстрьом е зает, но ще им се обади при първа възможност и ще присъства на утрешната оперативна. Торѐн обеща да се погрижи за прането на Бекстрьом и после да се отбие на местопрестъплението. А самият Бекстрьом възнамеряваше да се отдаде на така необходимата му дрямка — така обясни на двамата си подчинени.
— Някои от нас не са подвили крак от ранна сутрин — напомни той, вече отпуснал се върху леглото. — И не забравяйте да запазите маса в някое по-закътано ъгълче в ресторанта за осем часа.
„Най-сетне“, отдъхна си той, след като двамата излязоха и Торѐн затвори вратата. После нагласи удобно възглавницата си и заспа почти веднага.
6
Половин час преди вечеря всички се събраха в стаята на Бекстрьом, за да съгласуват действията си. И това беше съвсем естествено, защото ако подчинените се съберат другаде, а не при шефа, тогава става не съвещание, а бунт. Бекстрьом знаеше това много добре, защото имаше опит и като капитан, и като член на екипа в следствената работа. Засега всичко изглеждаше спокойно. Всички негови сътрудници се явиха в уговорения час — бодри, весели и изпълнени с трепет, сякаш им предстоеше конференция във Финландия, а не разследване на убийство. Първи в стаята на Бекстрьом дойде криминален инспектор Ян Рогершон — стар негов приятел, с когото Бекстрьом се познаваше от службата си в стария отдел в Стокхолм. Рогершон беше пътувал сам. Минал покрай участъка в Норшопинг да остави там някакви стари документи по вече закрито дело. Вдовицата на жертвата най-сетне гушнала букета и престанала да досажда на юридическия омбудсман с гневните си писма. Рогершон фигурираше в белия списък на Бекстрьом и, общо взето, беше единственият колега, чийто характер Бекстрьом можеше да понася.
След продължителна дрямка и освежителен душ Бекстрьом се чувстваше бодър и в превъзходно настроение. Преди останалите да са се домъкнали и да са развалили спокойствието им, двамата с Рогершон обърнаха по няколко бири. Кнютсон и Торѐн дойдоха, разбира се, заедно. Кнютсон ходил в управлението, говорил с колегите и взел материалите по случая. Торѐн занесъл мръсните дрехи на Бекстрьом за пране и посетил местопрестъплението. Бекстрьом не предложи нито бира, нито концентрат на двамата полицаи. Щом почукаха на вратата, той прибра всички бутилки и чаши и чак тогава им отвори. „Да поркат през свободното си време“, отсече наум.