— А, за него ли питаш. Ами беше си забравил портфейла с шофьорската книжка и всички документи върху нощното шкафче на старицата. Иначе се бе справил отлично с почистването. Криминалистите не откриха дори косъмче. Какво ще кажеш обаче да се върнем към интересуващия ни въпрос…
— Не е за вярване! — възкликна Кнютсон със същия весел вид като Рогершон.
— Към въпроса — напомни отново Бекстрьом. — Как ти се стори местопрестъплението?
Торѐн не забелязал нищо необичайно. Обстановката изглеждала потискаща, както на всички места, където е била изнасилена и удушена жена. А фактът, че извършителят е издебнал жертвата сама вкъщи, превъзхождал я е физически и никак не е бързал, подсилвал допълнително тягостното усещане.
Полицията не открила кандидати за класическия профил на заподозрян в такова убийство — бивше или настоящо гадже, близък мъж, на когото жертвата е имала доверие. Според получените данни убитата не била обвързана от дълго време, а сред съседите и хората от близкото й обкръжение нямало психичноболни. Единствената версия, която оставаше, беше кошмарът на всички полицаи: извършител, непознат на жертвата. Някой, когото тя не е познавала, а в по-лошия случай — когото вероятно никой не познава.
— Е, случаят вече изцяло носи характеристиките на убийство с неизвестен извършител — обобщи Торѐн.
— Ще го разкрием. Сега предлагам да хапнем, а после — да прегледате материалите по случая на спокойствие, преди да заспите. Пазете ги като очите си, че да не ги видя във вестниците. Тук гъмжи от журналисти и всякакви обругатели на трупове. Лично аз обаче умирам от глад, защото не съм ял от сутринта.
— Ако напишете имената си най-отгоре и ми ги дадете, ще ги заключа в шкафчето си, докато вечеряме — предложи Сванстрьом.
— Отлична идея — съгласи се Бекстрьом и продължи наум „раболепно нищожество такова“. Пък беше и прекалено кльощава за неговия вкус.
След вечеря всички се оттеглиха по стаите си да се запознаят с материалите по делото — или поне така казаха на Бекстрьом. Кнютсон и Торѐн възнамеряваха да се заемат съвестно със задачата си, като, естествено, четат заедно. Дори Рогершон, иначе съвсем нормален колега, изглеждаше обхванат от желание за четене. Той се отби в стаята на Бекстрьом и зае няколко силни бири от неговия хладилник, но отклони предложението му да изпият по още едно за вечерта.
— Да не си болен, Роге? — пошегува се Бекстрьом. — Започвам да се притеснявам за теб.
„Като омекнал х… си“, помисли си той.
— Не, не — поклати глава Рогершон. — Нищо ми няма. Ще поспя няколко часа и утре отново ще съм във форма.
После си отиде в стаята. Бекстрьом и нямаше намерение да го задържа насила, защото искаше да пообиколи града с разузнавателна цел, а подобно начинание е за предпочитане да предприемеш сам.
Бекстрьом се измъкна през задния вход на Градския хотел и се поразходи без определена цел из центъра Мина покрай резиденцията и катедралата, покрай красивите стари къщи с поддържани фасади, покрай няколко заведения на открито, чиито облечени в летни дрехи клиенти явно не се чувстваха лично засегнати от случая, довел Бекстрьом в техния град. „Как е възможно някой да извърши такова брутално убийство на такова място? — недоумяваше Бекстрьом. — Това трябва да е прецедент в криминалната история на Векшо.“ Самият той не беше посещавал града никога — нито служебно, нито за удоволствие. Изкушаваха го много приятни заведения — температурата на въздуха беше около двайсет градуса и минаваше единайсет, — но Бекстрьом прояви стоицизъм и изчака да се върне в хотела. Там седна в открито, но закътано сепаре и си поръча чаша бира. Забеляза, че клиентите са пооредели. Не видя никого от колегите си. Отсъствието им можеше да се обясни с обещанието им да прегледат материалите по делото, но Бекстрьом хранеше известни съмнения по отношение на Левин и онази палавница Сванстрьом. В техния график четенето едва ли оглавяваше списъка. Колкото до Кнютсон и Торѐн, Бекстрьом можеше да бъде сигурен, че двамата седят в стаята на единия и обсъждат подробностите по случая. Ако никой не ги прекъсне, ще продължат в същия дух до три през нощта. „И кой ще реши да ги прекъсва? — помисли си Бекстрьом. — Тези идиоти сигурно не са близнали и капка алкохол.“ Той отпи от бирата си. Нечий глас го изтръгна от размислите му:
— Столът свободен ли е?
Въпроса зададе жена на неопределена възраст: някъде между трийсет пет и четирийсет и пет. „Вече е изтекъл срокът, в който е била най-подходяща за консумация“, прецени Бекстрьом. Но определено беше закръглена — точно по вкуса му.