Левин излезе да се поразходи из града. След като измина четиристотин метра, пустите улици го отведоха до Полицейското управление, което виждаше за пръв път и което щеше да се превърне в негово работно място през идните няколко седмици.
То се намираше на улица „Сандерд“ до площад „Окс“, готово да прекрачи прага на новото хилядолетие, стожер на правосъдието, издържал във времето. Сграда, подобна на кутия, на четири или пет етажа — зависи как ги смяташ, с бледожълта фасада. Там полицията съжителстваше с прокуратурата, съдебната зала за налагане на мерки за неотклонение, ареста и службата, отговаряща за шведските арести, затвори и наблюдение на осъдените на домашен арест. Тази своеобразна фабрика за правосъдие сякаш за улеснение помещаваше всички звена в правораздавателната верига, през които заподозреният минава последователно. Решението една-единствена сграда да приюти под шапката си няколко институции излъчваше доста недвусмислено послание — доста обезкуражаващо за онези, които имат нещастието да попаднат там, и подронващо принципа, че всеки заподозрян трябва да се третира като невинен, докато категорично не се докаже противното.
Вляво от входа Левин забеляза малка медна табела с обяснителен текст. На същото място някога се намирала старата кравеферма във Векшо, където отглеждали и продавали добитък — по времето на Пер Лагерквист, а и години след като станал Нобелов лауреат. Всичко това изведнъж натъжи Левин, той се обърна и се върна в хотела, за да се опита да поспи поне няколко часа, преди сериозната работа да започне.
В леглото се замисли за понятието „тревога“. Навярно, независимо от времето, в което живее, тази тема занимава всеки млад писател. А по време на световна война, когато цяла Европа гори, тревогата вероятно се превръща в основен мотив в произведенията на всички творци без оглед на възрастта им.
Ян Левин познаваше тревогата отблизо. Беше му заложена по наследство и още от дете многократно се бе сблъсквал с нея. С напредването на възрастта посещенията й ставаха все по-редки, но тревогата продължавате да го дебне, готова да се нахвърли върху него и при най-слабата проява на беззащитност; да го нападне внезапно, неочаквано, всеки път изпратена от различен подател. Последствията бяха кристално ясни, макар съдържанието и причините за посланието да оставаха неизменно обвити в мрак.
Към свойствената му тревожност се прибавяха проявите на безпокойство, довели до престъпления, с които се сблъскваше на работното си място: срещи, излезли от контрол, провалени връзки, превърнали се в благодатна почва за страх и омраза. Някои от тези случаи попадаха върху бюрото му.
И на последно място идваше онази тревога, която посичаше и най-закоравелия и безсъвестен престъпник, когато осъзнае последиците от деянието си: ако, разбира се, полицията го залови. Затова най-добре да се покрие в мрака с пълното съзнание, че такива като Ян Левин неведнъж са се потапяли в същия мрак, за да издирват такива като него.
„Вероятно с цел именно да облекча собствената си тревожност“, помисли си и най-сетне заспа.
8
Векшо, събота, 5 юли
„Казах ли ви?“, помисли си Бекстрьом, когато слезе в лобито на Хотела, за да закуси. Вечерните вестници8 бяха пристигнали. Едва минаваше осем, а те вече стояха на стелажа до рецепцията. Бекстрьом си взе няколко и се насочи към столовата. „Ако това може да се нарече дребно усложнение, ще трябва да се надяваме, че няма да възникне нещо по-голямо.“
Първите страници и части от другите бяха заети с новината за убийството, описано в очаквания от Бекстрьом уклон. „ПОЛИЦАЙКА — ЖЕРТВА НА СЕКСУАЛНО УБИЙСТВО“, крещеше по-големият вестник, а другият, с пренебрежимо по-малък тираж, направо проглушаваше с истеричното „МЛАДА ПОЛИЦАЙКА УБИТА… Удушена, изнасилена, измъчвана“.
„Уф“, въздъхна Бекстрьом, пъхна вестниците под мишница, взе си поднос и започна да го пълни. „Никой не води разследване на празен стомах“, отсъди той наум, докато си сипваше обилна порция бъркани яйца, бекон и кренвирши.
— Прегледа ли вестниците, Бекстрьом? — попита Левин, след като Бекстрьом седна до колегите си. — Как ли ще се почувстват близките на момичето, след като ги прочетат?
„Що за идиотски въпрос?“, помисли си Бекстрьом, който разлистваше вестника с лявата си ръка, а с дясната тъпчеше яйца и кренвирши в устата си.
8
Основната разлика между т.нар. сутрешни и вечерни вестници в Швеция е, че първите предлагат абонамент и се смятат за „сериозен“ печат, докато вторите се разпространяват само чрез ръчна продажба, залагат предимно на сензационни новини и клюки за знаменитости и по същество се доближават до таблоидите. Иначе от средата на 90-те години и вечерните вестници излизат сутрин. — Б.пр.