— Това е адски… шибана история — съгласи се Торѐн, който много рядко си позволяваше да ругае.
„И този ли?“, почна да се изнервя Бекстрьом, изсумтя между две хапки и продължи да чете.
— Защо политиците не предприемат нищо срещу такива публикации? — включи се и Кнютсон. — Редно е за авторите на подобни статии да има наказание. Те извършват престъпление, не по-леко от… онова, което е преживяла жертвата.
„Дааа… Защо политиците още не са се сетили да забранят на вестниците да пишат глупости?!“, апострофира го наум Бекстрьом, докато продължаваше да се храни и да чете.
След около пет минути Бекстрьом приключи и със закуската, и с вестниците. Освен него единствен Рогершон не обели дума сред присъстващите, но той на практика не беше особено словоохотлив по това време на деня.
„Поне един човек има достатъчно ум в главата си да си държи езика зад зъбите“, помисли си Бекстрьом. В същия миг първият за днес представител на третата власт9 се появи, представи се и попита дали може да им зададе няколко въпроса. Тогава Рогершон не се стърпя.
— Не, не може — отвърна той и в съчетание с израза в очите му тези три думи явно дадоха достатъчно изчерпателен отговор на журналиста, задал въпроса, защото той мигом се изниза оттам.
„Бива си го Роге — прецени Бекстрьом. — Този път дори не се наложи да изръмжи и да се озъби, а това е най-голямата му сила.“
— Повече ме притеснява нещо друго, но ще го обсъдим насаме — каза Бекстрьом.
Възможност за това им се удаде чак след като влязоха в двора на Полицейското управление.
— Предполагам, всички са прегледали вечерните вестници — подхвана Бекстрьом.
— Пуснах си сутрешните новини по телевизията — отвърна Левин. — Положението е същото.
— Гадна работа, казано на чист шведски — съгласи се Торѐн, който явно бе преосмислял непоносимостта си към цинизмите или поне бе решил да използва някои по-приемливи ругатни.
— Лично мен ме тревожи фактът, че всичко, което обсъдихме снощи, цъфна дословно във вестниците. Зарежете формулировките и спекулациите. Съсредоточете се върху конкретните данни, публикувани в пресата, и ще стигнете до единствения логичен извод: лодката ни пропуска вода като сито. — Бекстрьом кимна към сградата на управлението, което щеше да бъде работното им място през идните няколко седмици. — Не вземем ли мерки, ни очаква още по-ужасен ад, отколкото заслужаваме.
Никой не възрази.
Бекстрьом първо се срещна с началника на местното управление и с колегата от Векшо, който в качеството си на ръководител на предварителното разследване се явяваше пряк началник на Бекстрьом. Но само формално — както във всички случаи, когато заедно с колегите си от Главната дирекция заминаваха за провинцията да оправят кашите на местните „специалисти“.
— Въпреки трагичните обстоятелства бих искал да изразя радостта си, че успя да дойдеш тук заедно с твоите колеги. Още щом ми стана ясно какво става, веднага се обадих на твоя началник… ШГДКП Нюландер, и го помолих за помощ. Приятели сме от студентските години… Ако се окаже, че съм вдигнал фалшива тревога и страшният вълк не е влязъл в кошарата, грешката е единствено моя. Благодаря, че се отзова, Бекстрьом. Най-сърдечно благодаря.
Бекстрьом кимна. „Какъв идиот! — помисли си той. — Вземи си два валиума и се прибирай при благоверната си, а чичко Бекстрьом ще одере вълка вместо теб.“
— Веднага искам да се съглася безусловно с мнението на шефа — включи се услужливо Улсон. — Всички колеги от Стокхолм сте добре дошли и очаквани с нетърпение.
„И този ли?! — изнерви се Бекстрьом. — Какво им става на всички?“
— Благодаря — отвърна на глас.
„Две свраки, които седят на един клон и се надвикват… Кога най-после ще спрем да си разменяме любезности и ще свършим някаква работа?“
Преди да пристъпят към тази част обаче, трябваше да си разпределят задачите и да установят основните си приоритети.
— Предлагам да се придържаме към протокола — подхвана Бекстрьом. „Защото колкото и да са объркани, колегите от Векшо поне могат да четат, надявам се.“
— Ако не възразяваш, Бекстрьом, аз смятам да поема връзките с обществеността… Прессъобщенията до медиите, организирането на персонала и администрацията. Очертава се да станем голям екип. Вие сте шестима, а ние — около двайсетина. Понеже повикахме подкрепление от Йоншопинг и Калмар, ставаме трийсетина души. Имаш ли нещо против?
9
В Швеция властите са две: законодателна (парламентът) и изпълнителна (правителството). Съдилищата не се смятат за власт. Затова медиите се наричат „третата власт“. — Б.пр.