— Съвсем нищо — отвърна Бекстрьом. „Поне докато правят, каквото им кажа“, допълни наум.
— Имам и един чисто човешки въпрос — продължи Улсон и размени поглед с началника си. — Да го изложа ли, шефе?
— Давай, Бенгт.
— Убийството на младото момиче е доста шокиращо и е голямо изпитание за нервната система. В момента повечето от по-опитните ни служители са в отпуск и поради липса на кадри включихме в екипа по-млади колеги… Затова с началника вчера взехме решение да ангажираме кризисен терапевт, към когото разследващите да се обръщат за професионална помощ, ако се почувстват прекалено обременени от тази история… Накратко, дебрифинг — обясни Улсон и въздъхна тежко, сякаш самият той вече изпитваше потребност от подобен вид психологическа намеса.
„Ама вие сериозно ли…?“, изуми се Бекстрьом, но, разбира се, запази коментара за себе си.
— Имате ли предвид конкретен специалист? — попита той в самоотвержен опит да изглежда състрадателен като присъстващите в залата.
— Много опитна психоложка, която е съдействала на нашето управление и води курсове по дебрифинг в Полицейската школа във Векшо. Тя от години работи и за общината и се смята за много добър лектор.
— Как се казва тази госпожа? — попита Бекстрьом.
— Лилиан… Лилиан Улсон или просто Лу — отвърна Улсон. — Само да уточня, че с нея не сме роднини.
„Но си приличате доста. Колко по-лесно щеше да бъде, ако всички глупаци носеха една и съща фамилия!“
— Няма проблеми — каза на глас той. — Предполаган, че тя няма да участва в самите следствени действия.
„По-добре да им го заявя от самото начало.“
— Не, разбира се — увери го началникът на местното управление. — Просто пожела да присъства на първата ни среща, за да се представи. Така колегите ще знаят как да се свържат с нея при необходимост. Осигурихме й и кабинет в сградата.
„Въпреки всичко мина доста добре“, прецени Бекстрьом, след като срещата с началника на местното управление най-сетне приключи. Колегите му от Стокхолм получиха ключови ресори. Левин, негов пряк подчинен, се задължаваше да проверява всички материали, постъпващи по делото, да отсява важното от несъщественото; да отговаря за проверката на всички обещаващи следи, а всички останали да препраща към папките в дъното на рафта.
Рогершон поемаше разпитите, а Кнютсон и Торѐн — координацията на следствените действия във и извън управлението. Бекстрьом успя да намери място и за Сванстрьом. Понеже тя притежаваше голям практически опит с обработването на документация във връзка с разследване на убийство, Бекстрьом я направи шефка на местните цивилни колеги и й повери завеждането на всички документи, които заплашваха да наводнят кабинетите на разследващата група.
Главното: зад кормилото застана Бекстрьом. „Никак не е зле“, помисли си той, влизайки в голямата зала, където щяха да се състоят всички инструктажи и оперативки на екипа и където повечето колеги вече се бяха събрали. Въпреки всичко нещата се подредиха, като се изключи, че някаква си побъркана патка ще си вре носа в работата на разследващите. „Ако зависеше от мен, кракът й нямаше да стъпи в управлението“, беше сигурен Бекстрьом.
В началото всеки стана да се представи и да обясни каква ще е точно ролята му в следствения процес. Понеже присъстващите наброяваха трийсет и четирима души, това отне доста време, но Бекстрьом беше готов да потърпи, защото знаеше, че веднага щом представянето приключи, ще се отърве от присъствието и на медийната говорителка на Полицейското управление във Векшо, и на личния душеприказчик на разследващата група. Двете жени взеха думата последни. Пресаташето се изказа изненадващо сбито и ясно заяви, че единствена тя е упълномощена да общува с медиите, и то след като се е посъветвала с началниците.
— Близо двайсет години съм работила като полицай, преди да стана медиен говорител. С повечето от тук присъстващите се познаваме добре и те отлично знаят, че падне ли ми пердето, ставам страшна. След като прегледах вечерните вестници, изпитвам силна потребност да напомня на всички ви какво гласи законът за информацията, подлежаща на служебна тайна. Ако някой от вас е забравил, нека сам се запознае с него. Много по-просто е, разбира се, да си държиш езика зад зъбите и да обсъждаш служебна информация единствено с колегите си и при необходимост. Въпроси?
Понеже такива нямаше, тя кимна и си тръгна. Чакала я доста работа. „Хич не си поплюва — впечатли се Бекстрьом. — Каква ли е била като полицайка. Пък и хваща окото. Но вече е на години. Трябва да има четирийсет и пет, горкичката“, помисли си Бекстрьом, който вече гонеше петдесет и пет.