Кризисният терапевт, професионален психолог я психотерапевт Лилиан Улсон, беше доста по-словоохотлива, както се очакваше. Бекстрьом изобщо не се изненада. Всъщност тя изцяло се препокри с предварителната му представа: дребна, слабичка блондинка, вече прехвърлила петдесетака.
— Казвам се Лилиан Улсон… но всички, които ме познават, ме наричат просто Лу и се надявам и вие да ме наричате така… Работя като професионален психолог и психотерапевт, акредитиран от Социалното министерство… сигурно мнозина от вас се питат какво точно правят хора като мен — продължаваше Лу. — И така, аз съм психолог… и терапевт… изнасям лекции и курсове… давам консултации… а през свободното си време… работя като доброволец за различни организации с идеална цел… в помощ на жени, преживели насилие… в помощ на мъже, преживели насилие… в помощ на жертви на престъпления… в момента пиша и книга… нека повечето от вас знаят… съвсем нормално е да се чувствате зле… много от нас показват чувствителност, колебание, симптоми на душевна криза… докато други търсят спасение в мачовски тип мислене, премълчаване и отказ да си признаят проблемите… трети пък злоупотребяват с алкохола и секса… със себе си и с близките си… мнозина страдат от хранителни разстройства… всички сме хора… трябва да признаем проблемите си… да прехвърлим тъмните си страни в сферата на съзнаваното… да направим крачка към… да се освободим от всички наши потискащи преживявания, които ни изпълват до пръсване… да се осмелим да покажем слабост… да намерим смелост да извикаме за помощ… да направим опит да се измъкнем от вътрешния си затвор… това е най-важното… казано с прости думи, процесът на освобождаване… в това се състои цялата философия… всъщност е много просто и разбираемо от само себе си. Вратата ми винаги ще бъде отворена за вас — увери ги в заключение Лу и обгърна с нежната си усмивка всички присъстващи.
„Дрън-дрън-дрън“, мислеше си Бекстрьом. Поизправи се на стола и крадешком погледна към ръчния си часовник. „Десет минути от строго ограниченото и ценно време на разследващата група отидоха по дяволите, защото поредната глупачка се нуждаеше от четвърт час, за да обясни, че и нейната врата стои отворена.“
— И така — подхвана той, след като психоложката излезе. — Предлагам да свършим нещо полезно. Из града обикаля психопат, когото трябва да приберем на топло. Колкото по-скоро, толкова по-добре.
„А най-добре да сварим този проклетник на лепило“, додаде наум. И без да го казва на глас, всеки истински полицай схващаше каква е целта. Още докато кризисната терапевтка говореше, Бекстрьом забеляза няколко млади надежди, които — ако се съдеше по изражението им — изглеждаха много обещаващи. „Кой знае? Може пък сред тях да е и бъдещият Бекстрьом — помисли си той. — Колкото и невероятно да звучи.“
9
— Да започваме — каза Бекстрьом, наведе се над голямата маса, подпря лакти върху нея и издаде напред брадичка, все едно оглавява цялата Национална полиция. — Мисля да започнем с преглед на най-важните факти: какво знаем за жертвата към настоящия момент.
Убитата се казваше Линда Валин. Беше загинала седмица преди двайсет и първия си рожден ден. През есента й предстоял трети семестър в Полицейската школа във Векшо. Висока 172 см, с тегло 52 кг, естествено руса, с къса коса и сини очи. „Хубаво момиче, ако си падаш по слаби атлетични девойки“, помисли си Бекстрьом, след като разгледа уголемено копие от снимката върху картата й от Полицейската школа. Усмихнатата Линда гледаше право към обектива с вид на млада жена, която мисли само за мига и е изпълнена с очаквания за хубаво бъдеще. През това лято работила в управлението. През по-голямата част от времето стояла на рецепцията, но въпреки това била доволна. Била не просто симпатична, а изключително услужлива, ефективна и ценена от посетители и колеги.
Хората от обкръжението й я описвали като умна, чаровна, общителна, старателна и спортна натура. Близките и познатите на загинали при трагични обстоятелства обикновено се стараят да не говорят лошо за тях. Този път обаче разследващите разполагаха с писмени доказателства в подкрепа на твърденията за Линда: високи оценки от гимназията и от Полицейската школа и по практически, и по теоретични дисциплини. Освен това Линда била най-бързата бегачка във випуска си и подгласничка на най-ефективната голмайсторка в женския отбор по футбол на школата. Линда Валян проявявала и будна гражданска съвест. Наскоро изготвила реферат на тема „Престъпност, расизъм и ксенофобия“. „Не ми прилича на типичната жена жертва на убийство, но напомня на онези, които водят вкъщи всякакви мъже. А това вероятно е напълно достатъчно една жена да пострада“, прецени Бекстрьом.