Затова е решил да открадне стария сааб на пенсионирания пилот. Общественият транспорт не му се струва удачен избор. По-добре да пътува сам. И така, той изминава пеша един километър от апартамента си на улица „Фрьовеген“ до паркинга на улица „Хьогсторп“. Някъде към шест сутринта деветдесет и две годишната свидетелка го вижда как краде колата и потегля. Този сценарий звучеше напълно възможно. На бърз ход би могъл за съвсем кралю време да стигне до паркинга.
Към шест и петнайсет потегля за Калмар и след като изминава около миля извън града, той зарязва колата. Вероятно е било малко преди осем — ако е спазвал ограничението на скоростта, изчисли Левин.
Бързо се е отървал от колата в около осем и половина. Как после се е добрал до Калмар, оставаше неясно. Според проведените следствени експерименти времето би му стигнало да се придвижи и пеша. За няколко часа е можел да измине милята, оставаща до дома на двайсет и седем годишната санитарка, на която се обадил малко след девет сутринта. Пък и нямаше сведения да са го видели в автобус или да са го взели на автостоп.
Прекарал е целия петък до около полунощ в Калмар и на остров Йоланд. Полицията не успя да разпита младата жена, с която изчезнал след концерта, въпреки многократните призиви в медиите да се свърже с органите на реда.
Оставаше неизяснено и къде е прекарал останалата част от уикенда. Така или иначе, в понеделник сутринта бе отишъл на работа във Векшо.
— Ян Левин е много прилежен — отбеляза Ана Холт, след като прочете всичко.
— Прекалено е обстоятелствен за моя вкус — възрази Лиса Матей. — Освен това препредава фактите някак тревожно. Използва ги, за да овладее собственото си безпокойство.
— Не като Юхансон, неговите велики дела и чуждите неудачи. — Холт погледна любопитно колежката си.
Лиса Матей отвърна, че Ларш Мартин Юхансон действително по нищо не прилича на Ян Левин, макар двамата да са връстници. От историите на Ларш Мартин Юхансон тя научила за полицейската работа повече, отколкото от всичко прочетено, видяно или чуто. Освен това той умеел да ги разказва изключително интересно и в тях винаги имало някаква поука.
— И те са съвсем истински, разбира се — усмихна се ентусиазирано Холт.
Съвсем истински — увери я Лиса Матей — и уникални, защото Ларш Мартин Юхансон бил от малцината, съзнали, че понякога има един-единствен начин да откриеш истината, а именно — чрез вътрешния диалог със самия себе си. От всички философи именно Скинър48 развивал тази идея в научните си есета за интроспекцията като начин да стигнеш до истината и светлината. Идеите му нямали нищо общо с делничния ни прозаичен възглед за разликата между истина и лъжа.
— Юхансон никога не лъже — заядливо подхвърли Холт.
— Не и по обичайния начин — отвърна Матей. — Не е такъв тип. Юхансон никога не лъже другите.
— А какъв тип е?
— Възможно е да лъже самия себе си — пресекливо отвърна Матей.
— Защо не се омъжиш за него, Лиса?
— Той е женен. Пък и не мисля, че съм негов тип — обясни с въздишка Матей.
91
В понеделника след уикенда Ана Холт премина в офанзива и сблъска Бенгт Монсон с обобщението на Левин за хронологията на събитията. Ана Сандберг замени дружелюбно слушащата Матей с идеята евентуално да му напомни за единствения му и най-силен интерес в живота.
— Как възнамеряваш да се държим? — попита Ана Сандберг.
— Аз говоря, ти слушаш. Ако искам да се намесиш, ще забележиш — обясни Холт.
— Съгласна.
— Никакви заплахи, никакви обещания, никакво бързане. Иначе можеш да се държиш като кучка — уточни Холт.
— Последното едва ли ще се окаже проблем — увери я Ана Сандберг.
— Понеже през цялото време се опитвам да се държа възпитано с вас, Бенгт, мислех да ви покажа това резюме — подхвана Ана Холт и му подаде копие от хронологичния списък на Ян Левин.
— Оценявам жеста ви — отвърна учтиво Монсон.
— Чудесно — усмихна се дружелюбно Ана Холт. — В такъв случай предлагам да го прочетете на спокойствие. Всичко, написано там, вече го знаем и без да ви питаме, но би ни било интересно да чуем и вашата версия.
Пет минути по-късно Бенгт Монсон вече беше приключил с четенето.
— Виждам какво пише — потвърди той. — Като гледам този текст, си спомням, че през онази вечер двамата с Линда се видяхме… през онази нощ — поправи се той. — Спомням си, че първо си поговорихме, после правихме секс, май на някакъв диван… по-нататък спомените ми се губят.