Същевременно той далеч не беше най-изисканият в компанията, ако, да речем, се наложеше да избират кому да отредят видно място на трапезата на краля, защото встъпителната реч на вечерта държа почетният гост: ръководителят на Юридическата канцелария, или ЮК.
ЮК изрази силното си обезпокоение от подхода на разследващите полицаи и други подобни скорошни събития във връзка с делото „Линда“ Според данните, които изискал, полицията във Векшо, в сътрудничество с Главна дирекция „Криминална полиция“, събрала ДНК проби, дадени доброволно от седемстотин лица. Нито една проба обаче не показала съпричастност към престъплението.
Според получените от полицията сведения, убийството било разкрито по традиционния начин: чрез комбинация от проверка на сигнали от очевидци, свидетелски показания и следователска работа. ДНК пробата от извършителя наистина изиграла известна роля в доказателствения материал, представен от прокурора във фазата на предварителното следствие. Но независимо от това и без да се опитва да изпревари решението на съда, ЮК смятал, че останалият доказателствен материал от по-традиционен вид бил повече от достатъчен за решението на прокурора да повдигне обвинение.
ЮК разкритикува остро употребата на думата „доброволна“ във връзка с акция, която показва нагледно възможностите на полицията и на прокуратурата да използват силови методи. В неговия свят тези две величини били напълно несъвместими и затова той приветствал предложението на така нареченото ДНК разследване за разширяване правомощията на правораздавателните власти при събирането на ДНК проби, провеждането на ДНК анализи и регистрацията на резултатите от тях. ЮК изрази надежда въпросът за добрата воля да бъде разрешен съвсем скоро, а в един идеален бъдещ свят ДНК профилът на всички хора да се вписва още с раждането им в общонационален регистър. Ако не друго, поне за тяхно собствено удобство.
Накрая ЮК похвали медиите за бдителността им. С подкупваща скромност той отбеляза, че ако медиите не го били сезирали навреме, може би щял да пропусне целия случай.
Представителите на медиите нямаха никакви съществени възражения срещу анализа и заключенията на ЮК. Единодушно смятаха проблема за много важен, от решаващо значение за всяка демокрация и всяка правова държава, а главният редактор в „Дагенс Нюхетер“ заяви, че ще се постарае този въпрос да заема все по-челно място в дискусията на злободневни въпроси на страниците на неговия вестник. Лично той се чувствал горд и доволен, че именно той и съвестните му сътрудници търколили камъка.
Председателят на Клуба на публицистите, който водеше дебата, се възползва от възможността да попита главния редактор на „Смоландспостен“ — нали и бездруго е там, а двамата, така да се каже, не се срещат всеки ден — как така сравнително малък провинциален вестник е отказал да публикува читателско писмо, а най-големият шведски сутрешен вестник веднага го е поместил и при това е продължил да следи случая и да публикува на видно място уводни коментари и репортажи по темата.
Главният редактор на „Смоландспостен“ благодари за въпроса. Без да се впуска в подробности, той все пак разкри, че отказът писмото да се публикува стои в тясна връзка с информация за автора му, с която той разполага.
Колегите от „Дагенс Нюхетер“ вероятно не били запознати с тези обстоятелства или пък не пожелали да се съобразят с тях. Какво ли знае той, най-обикновен провинциален драскач, за процеса по вземане на решения в най-хубавия вестник в страната?
Главният редактор на „Смоландспостен“ призна, че лично е взел решение да отхвърли материала от библиотекаря Мариан Грос. Нито за минута не съжалил за това свое решение и ако в бъдеще отново получи такова предложение, отново би постъпил по същия начин.
След края на дебата участниците и присъстващите се отправиха към бара в операта, към верандата в „Гранд“ и другите близки заведения, където влизат по-заможни хора. Както обикновено, медийният дебат продължи до късно през нощта, преди участниците най-после да се разотидат по домовете си за няколкочасова заслужена почивка.
96
В понеделник, двайсети октомври, в районния съд във Векшо се даде ход на делото срещу Бенгт Монсон. Присъдата бе оповестена след близо три месеца, на деветнайсети януари следващата година. Причината за това протакане беше решението на съда Бенгт Монсон да бъде подложен на щателен психиатричен преглед, та заседателите да разполагат с пълната информация, необходима при избора на наказателна мярка.