Още на двайсети декември се получиха резултатите от съдебнопсихиатричната клиника в Лунд, но после дойдоха коледните и новогодишните празници. Освен това съдебните заседатели се нуждаеха от време да доизпипат формулировките си и най-общо да премислят нещата.
В заключението от съдебнопсихиатричната експертиза, което не носеше гриф „секретно“, пишеше, че Монсон наистина страда от силно психическо разстройство, но то не е достатъчно сериозно, та да го настанят принудително в психиатрично заведение при затворен режим. Заседателите, при пълно единодушие, решиха да следват прокурорската линия и да осъдят Бенгт Монсон на доживотен затвор за убийство.
Подсъдимият и адвокатът му обжалваха присъдата на втора инстанция. Апелативният съд поиска повторна съдебнопсихиатрична експертиза. Този път тя се проведе в болница „Санкт Сигфрид“ във Векшо под ръководството на новоизлюпения професор по съдебна психиатрия Роберт Брундин.
Брундин стигна до различни заключения от колегите си в Лунд. Според категоричната му преценка Монсон страдал от много сериозно психическо разстройство и в края на март съдът постанови Монсон да бъде въдворен в психиатрия.
Още през седмицата след присъдата професор Брундин даде дълго телевизионно интервю за едно от многото публицистични предавания по държавната телевизия.
Там той отново подчерта, че става дума за извършител с тежки психически отклонения и силно изявени хаотични импулси, дължащи се най-вероятно на тежки травми през детството му.
Разбира се, не се касае за военни преживявания, каквито обикновено са преживели хаотичните извършители, но по качественото си изражение и последствията, деянията на Монсон са напълно сравними. Лекарската тайна му забранявала да се впуска в подробности, но убиецът не е нито обикновен сексуален садист с развихрени сексуални фантазии, нито чисто хаотична фигура. По-скоро интересна междинна форма между сексуален садист и хаотичен извършител.
— Най-после открих липсващата брънка между тези два основни типа, така да се каже — установи с изключително задоволство Брундин, който впрочем приветстваше и себе си, и новия си пациент за тесните контакти, които им предстояха.
— Мислите ли, че някога ще успеете да го излекувате? — попита го телевизионната репортерка.
При цялото му уважение към нея и предаването й, Брундин окачестви въпроса като несполучливо формулиран.
— В какъв смисъл?
— Въпросът всъщност е как да помогнем на следващите поколения с неговите проблеми — обясни Брундин. — Но ако ме питате за продължителността на терапията, боя се, че точно този пациент е част от вече изгубено поколение — завърши Брундин, който освен всичко останало притежаваше и литературна мисъл.
Бекстрьом изгледа предаването. Седеше си в уютната си бърлога близо до управлението в компанията на бира, малцово уиски, болничен лист и бързо прекратено предварително разследване за сексуален тормоз. Съдържанието на кафявия плик още не беше изчерпано. Животът му можеше и да е много по-лош.
„Да бяха го сварили на лепило“, помисли си Бекстрьом, който въпреки всичките си недостатъци и кусури, все пак беше човек със силно чувство за човешка справедливост.
97
В петък, двайсет и четвърти октомври, майката на Линда Валин трябваше да се яви в районния съд във Векшо, за да свидетелства за връзката си с убиеца на дъщеря й. Предния ден тя говори с Ана Сандберг по телефона и се разбраха Ана да я вземе от вилата й на следващата сутрин. Иначе Лота Ериксон каза, че вече се чувства по-добре и иска най-сетне всичко да приключи, та да може на спокойствие да преодолее скръбта по дъщеря си.
На следващата сутрин Ана Сандберг завари външната врата широко отворена. Вятърът я блъскаше наляво-надясно. Виждайки празнината в безупречната редица от шлифовани крайбрежни камъни около изчистената с гребло пътека, Ана Сандберг веднага разбра какво се е случило. Водолазите откриха тялото още същия ден, на дълбочина четири метра. Преди да нагази в езерото, тя си бе облякла палто с джобове и ги бе напълнила с камъни. После бе закопчала с ремък горната част на ръцете към тялото си, та да не може да се спаси, ако в последния миг се разколебае.
В горния й джоб намериха снимка, направена преди три години по време на Мидсомар в имението на бившия й съпруг. В средата — усмихнатата Линда, от двете й страни — мама и убиецът. Някой бе оградил с маркер лицата на Лота Ериксон и на Бенгт Монсон и бе записал над кръговете „убийци“. Откриха плика, в който най-вероятно е била изпратена снимката, захвърлен върху кухненския под — без подател и с клеймо от сряда от пощенската станция във Векшо.