Като всички деца Линда имала двама родители, а те се развели като родителите на много нейни връстници. В нейния случай — преди десет години. Линда била единствено дете от брака им и родителите й си поделили попечителството над нея. През последните няколко години преди развода семейството живеело в САЩ, защото бащата започнал бизнес в Ню Йорк. След разрива между родителите майката се върнала в Швеция заедно с Линда.
Майката на Линда била на четирийсет и пет години и от петнайсет години работела като учителка в гимназиалния курс във Векшо. Бащата, с двайсет години по-възрастен от нея, бил успешен предприемач, но бизнесът му започнал да запада. Няколко години след завръщането на бившата му съпруга и дъщеря му, той също се върнал в Швеция и понастоящем живеел в голямо имение до езерото Ротнен, на няколко мили югоизточно от Векшо.
От първия си брак имал двама синове, на възраст два пъти по-големи от Линда. По информация на разследващите тя не поддържала почти никакъв контакт с по-възрастните си полубратя. Затова пък се разбирала отлично и с двамата си родители, макар те да не се били виждали след развода. „Обичайната семейна каша“, помисли си Бекстрьом и реши, че е крайно време да зададе един силно вълнуващ го въпрос.
— Значи, жертвата е живеела в апартамента на майка си, така ли? — попита той.
— Ту при майка си, ту при баща си. Но напоследък явно е оставала по-често в дома на майка си — уточни колежка от местната полиция, която работеше върху профила на жертвата.
— Какво е правила Линда непосредствено преди убийството? — попита Бекстрьом, като си придаде дружелюбен и заинтригуван вид.
„Ето така трябва да изглеждат всички полицайки — помисли си той. — Изрусени, с отворено горно чекмедже, усмихнати, приветливи, поддържани и около трийсетгодишни. Уви, най-вероятно тази сладуранка излиза с някой местен полицай, който сигурно в момента се намира в залата и си отваря очите на четири.“
— Попаднал си на точния човек — усмихна се колежката. — В нощта на убийството с Линда се засякохме в „Грейс“, нощния клуб в Градския хотел. Там имаше голямо парти. Линда обаче си тръгна по-рано. Аз останах, докато затвориха. Така де, човек трябва да се възползва, докато мъжът и децата са извън града — уточня тя без капка гузна съвест.
Съдейки по крадливите усмивки, които внезапно плъзнаха по лицата на присъстващите, никой не осъждаше постъпката й.
— И още как — съгласи се Бекстрьом със същия дружелюбен и заинтригуван вид.
„Този град май е прекалено малък, особено ако се каниш да забиеш колежка“, прецени Бекстрьом. Например Ана Сандберг, на 33 години, от управлението във Векшо. Защото в списъка с включените в разследващата група Бекстрьом не виждаше друго, по-подходящо име за апетитната блондинка.
— Заведението върви много добре — продължи Сандберг. — В четвъртък се събраха много посетители. А понеже вчера „Юлене Тидер“ имаха концерт на остров Йоланд, във Векшо от около седмица се стече много народ. Не бях единствената полицайка в клуба… така де… Но започнахме да съставяме списък с публиката през въпросната вечер. Ако трябва съвсем накратко да изложа направеното до момента.
Тя погледна въпросително Бекстрьом, а той й кимна одобрително — със същия дружелюбен и заинтригуван вид. „Действай, маце. После ще обсъдим подробностите насаме.“
В деня преди убийството Линда, както обикновено, била на работа в управлението. В пет следобед си тръгнала заедно с приятелка, също назначена като цивилна в полицията. Поразходили се из града, влезли в няколко магазина и в шест и половина седнали в пицария на улица „Сандерд“ в центъра и си поръчали по една салата с паста и по чаша минерална вода. По време на вечерята решили по-късно да отидат на клуб.
После се разделили и Линда тръгнала към дома си.
Пътьом провела три телефонни разговора по мобилния си телефон. Първият — точно след седем и половина — с майка й, която по това време се намирала във вилата си на няколко мили южно от Векшо. Чули се за кратко и Линда й споделила плановете си за вечерта.