После се обадила на своя приятелка и състудентка от Полицейската школа, за да я покани и тя да се присъедини към компанията в клуба. Момичето помолило за време да си помисли, но само след десет минути Линда отново й звъннала да я предупреди, че ще влиза в банята и едва ли ще чуе телефона си в близките двайсетина минути. Момичето обаче вече било решило да приеме поканата за клуба. В единайсет и петнайсет вечерта двете се срещнали пред Градския хотел до Големия площад и влезли заедно в заведението.
Разследващите още не бяха успели да уточнят в подробности какво точно е правила Линда в периода между осем без петнайсет и единайсет. Нямаше данни да е провела разговор по мобилния си телефон, но се установи, че е приела повикване от баща си малко преди девет по стационарния си телефон. Разговорът продължил около петнайсетина минути. По думите на баща й обсъждали обикновени неща: какво става на работа, какви са плановете й за вечерта. Пред познати в клуба Линда пък споменала, че в девет и половина си е пуснала музикална програма по „Ем Ти Ви“, а в девет превключила да изгледа новините по „ТВ 4“.
Около час по-късно съседката я видяла да излиза и да тръгва към центъра. Показанията й намираха подкрепа във факта, че в единайсет и четиринайсет Линда изтеглила петстотин крони от банкомат на Шведската частна банка на ъгъла между главната улица и Големия площад, само на петдесет метра от входа на нощния клуб.
— Според мен всичко звучи съвсем логично — обобщи колежката Сандберг. — Всички жени знаем, че е нужно време да се приготвиш, ако ще излизаш вечер. Докато си е била вкъщи, се е гримирала или просто се е отпуснала след работния ден. Посветила е времето на външния си вид, това е — заключи тя и изведнъж над лицето й се спусна сянка.
— А какво се е случило в заведението? — попита Бекстрьом. „Всички жени си приличат и ако продължаваме в същия дух, на госпожа психоложката ще й се отвори доста работа“, мина му през ума.
Поведението на Линда в заведението също не беше уточнено в подробности, и то по съвсем разбираеми причини. Вътре имало много хора, царяла истинска лудница — като в повечето нощни заведения — и полицаите още не били разпитали всички посетители от въпросната вечер. Тогава имало още по-голям наплив от обикновено заради присъствието на няколко местни звезди от риалити предавания, които се прехранвали с хонорари от дискотеки.
Същевременно липсваха данни да се е случило нещо драматично или интересно, което да хвърли светлина върху трагичните събития, разиграли се впоследствие. Линда купонясвала като всички останали, както се забавляват хората в заведение. Разговаряла с две компании, танцувала и изглеждала в добро настроение. Разпитаните дотук не били забелязали да се кара или да спори с някого, нито пък някой да я напада. Не била пияна. Изпила една бира, един малинов шот и две чаши бяло вино, с които я почерпила колежка от полицията.
Между два и половина и три след полунощ казала на състудентката си, че възнамерява да се прибира. Бодигардът на входа я видял да си тръгва — „няколко минути след три, ако питаш мен“. По думите му Линда била адекватна, без компания, в нормално настроение — нито весела, нито тъжна, — пресякла площада, минала покрай резиденцията на областния управител и тръгнала към улица „Пер Лагерквист“.
Оттам действията на Линда потъваха в пълна мъгла. В отсечката между клуба и жилищната сграда, възлизаща на около километър, нямаше свидетели, които да са я засекли. Или поне никой не се беше обадил в полицията. Разпечатката на мобилния телефон не показваше никакви разговори, нито входящи, или изходящи. Освен това нямаше данни за извънредни събития по улиците, по които най-вероятно е минала.
— Добре. — Бекстрьом прикова поглед в разследващата група. — Сигурно и сами си давате сметка колко адски важен е този отрязък от време. Искам да знам с подробности какво се е случило в заведението. Ще разпитате всеки, който е стъпил там: гости, персонал и най-вече звездите от риалити предаванията. На тях обърнете особено внимание. Същото важи и за участъка, който е извървяла до дома си. Не сте ли открили никакви свидетели? — Бекстрьом погледна въпросително Сандберг, която поклати глава почти виновно. — Камери за видеонаблюдение — натърти Бекстрьом. — Ти спомена за някакъв банкомат. Там трябва да има камера, нали? — „Пълни аматьори!“, проклинаше той наум.
— Иззехме видеозаписа от банкомата — докладва Сандберг. — Но още не сме намерили време да го прегледаме. Затрупани сме с работа.